С разпореждане от края на септември Административен съд – София-град (АССГ) отказва да наложи наказание на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) за това, че не изпълнява съдебното решение да разкрие решенията си за конфискуване на имущество.
Комисията беше задължена да ги разкрие, след като през 2022 г. АССГ отсъди по дело, инициирано от АКФ, че това е обществена информация и тя трябва да бъде публикувана. В продължение на две години КОНПИ използва различни процедурни трикове, за да избегне изпълнението на съдебното решение.
Съдебната битка
В началото на юли 2024 г. Върховният административен съд (ВАС) окончателно отхвърли и последната жалба на КОНПИ. Отхвърлянето на жалбата не остави повече процедурни възможности пред комисията да игнорира предоставянето на пълен достъп до решенията си. Още: Какво прави считан за човек на Пеевски при ръководителя на Антикорупционната комисия? ПП-ДБ ще иска записи от камери
Вместо най-накрая да изпълни решението на съда, с решение от 18.07. тази година КОНПИ за пореден път отказа да предостави текста на решенията си, тъй като според комисията те „съдържали лична информация“. Решението от 18.07. е нищожно и в началото на август АКФ поиска от съда обявяване на неговата нищожност.
През август "Антикорупционният фонд" поиска от АССГ и налагане на наказание на длъжностни лица от КОНПИ поради неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение.
Напълно неоснователно разпореждането на АССГ от края на септември оставя поредното незачитане на правовия ред от страна на КОНПИ без последствие. Според съдия Ирина Кюртева решението на съда от 2022 г. не задължава КОНПИ да предостави пълен достъп до цялата поисканата информация, а просто да разгледа повторно постъпилото искане. Още: С истеричната съпротива на Пеевски и ГЕРБ: Антон Славчев остава шеф на Антикорупционната комисия (СНИМКИ)
„Само един поглед върху съдебното решение от 2022 г. е достатъчен да се установи, че това категорично не е вярно, коментира Лора Георгиева от АКФ. „Съдебното решение от 2022 г. ясно и безусловно задължава КОНПИ да предостави търсената информация, в съответствие с дадените от съда задължителни указания, а именно: „Търсената информация е обществена и не съществуват основания за отказване на достъп до нея. Налице е неправилно приложение на материалния закон – нарушение на свободния достъп до обществена информация съгласно чл.12, ал.3 от ЗДОИ.“ Още: "Антон Славчев е кадър на Пеевски": ПП-ДБ събраха подписи за свалянето на шефа на КПКОНПИ (ВИДЕО)
Разпореждането на съдия Кюртева от миналата седмица е крайно притеснителен сигнал за нивото на административното правораздаване. Недопустимо е да се приема, че съдебно решение е изпълнено, само защото административният орган е постановил акт, който се твърди, че е в изпълнение на решението. Недопустимо е да се приема, че при толкова ясни и категорични указания по прилагане на закона, административният орган има право на собствена последваща преценка, още повече с мотиви, вече разгледани и отхвърлени от съда.
Съдебни актове като този на съдия Кюртева от 25.09 застрашават правовия ред и легитимират административния произвол в ущърб на правата на гражданите.
Разпореждането на съда е поредният епизод в продължаващата вече две години съдебна битка, в която АКФ се стреми да направи решенията на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество публични, припомнят от Фонда.
Тайните решения
От АКФ водят дело срещу КПКОНПИ още от април 2022 г., след като комисията отказа да предостави достъп до решенията си за образуване на производство за конфискация на незаконно придобито имущество. В хода на делото стана ясно, че комисията в нарушение на закона е обявила за служебна тайна всички свои решения за образуване на конфискационно производство. Решението е било взето през 2018 г. от тогавашния директор на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Георгиев подаде оставка през 2019 г. след скандала „Апартаментгейт“, започнал с разкрития на АКФ и "Свободна Европа". Заповедта на Георгиев скрива решенията в най-обемната сфера на дейност на КПКОНПИ, в която са заети най-голям брой нейни служители и за която се разходва най-голяма част от над 30 милионния ѝ годишен бюджет.
Решенията са важни, защото именно чрез тях може да се изясни какви проверки са извършени от държавния орган, установените въз основа на тях факти, критериите и правните изводи, довели до образуване на съдебно дело, силно засягащо имуществената сфера на гражданите. Още: КПКОНПИ има запори за милиарди, твърди Антикорупционният фонд
Още през ноември 2022 г. Административен съд – София град (АССГ) постанови, че решенията на КПКОНПИ представляват обществена информация и е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето им. Съдът задължи комисията да предостави пълен достъп до тях в 14-дневен срок след влизането на съдебното решение в сила. Решението на съда тогава е окончателно и не подлежи на обжалване.
Именно затова, в началото на август 2024 г. АКФ поиска обявяване на нищожност на решението на КОНПИ от юли 2024, с което отказва да предостави на АКФ достъп до решенията си.
„Смятаме, че това решение на КОНПИ трябва да бъде обявено за нищожно, тъй като представлява административен акт, издаден в противоречие с влязло в сила решение на съда, което изисква не тълкуване, а изпълнение – разкриване на решенията на КОНПИ в тяхната цялост“, заяви Лора Георгиева.
"Колкото повече КОНПИ бави публикуването на тези решения, толкова повече се засилват съмненията, че ръководството ѝ се страхува от обществената реакция, когато те бъдат разкрити", коментира директорът на АФК Бойко Станкушев.
"Ще използваме всички законови средства, за да направим публична тази информация от висок обществен интерес", доъпълва той.