Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кои са руските шпиони у нас и имат ли връзка със случая "Гебрев"?

26 януари 2020, 09:38 часа • 8093 прочитания

Ярошенко и Хватов са руските шпиони, работили под прикритието на дипломати в руското посолство, твърди "24 часа" в свое разследване. Те трябва да напуснат страната до понеделник, по разпореждане на Външно министерство.

Какво знаем официално за руските шпиони?

В петък прокуратурата съобщи, че ДАНС е водила разследване срещу първи секретар на руското посолство и служител в търговското представителство на страната у нас. Разследванията обаче са спрени, а прокуратурата не може да ги обвини, защото двамата са с дипломатически имунитет.  

Според прокуратурата те са събирали информация, представляваща държавна тайна, с цел издаването ѝ на чужда държава или чужда организация. Твърди се, че тази дейност е започнала през 2017 г. в случая с единия дипломат и 2018 г. – в случая на втория. Събираната информация е за изборния процес у нас и за енергетиката. ДЕТАЙЛИ ЩЕ НАМЕРИТЕ ТУК.

Външно министерство привика руския посланик Анатолий Макаров на 24 януари и даде срок от 48 часа на дипломатите да напуснат страната. Очаква се това да се случи в понеделник. ПОДРОБНОСТИ ТУК.

Кои са те?

Справка в сайта на мисията на Русия у нас показва, че Дмитрий Михайлович Ярошенко е един от 8-те първи секретари на руското посолство. Александър Хватов пък е служителят в търговското представителство.

Дмитрий Ярошенко е първи секретар в руското посолство от няколко години насам. До октомври м.г. той е работил заедно с Владимир Русяев, който също беше изгонен заради шпионаж, след като беше уличен в срещи с висши служители от българската администрация, за да търси класифицирана информация за страната, Европейския съюз и НАТО. След това я докладвал в Русия. Русяев беше замесен в първия шпионски скандал с дипломат от руското посолство през 2019 г. ПОДРОБНОСТИ ЧЕТЕТЕ ТУК. 

В последствие български дипломат беше изгонен от Русия като реципрочна мярка. Българският дипломат беше с ранг, равностоен на ранга на руския дипломат в София, който бе обявен за персона нон грата в края на октомври 2019 г. Подробности ще намерите в ТАЗИ СТАТИЯ.

По информация на "24 часа" вероятно Александър Хватов, е ходил до южната ни граница, където ще минава трасето на интерконекторната газова връзка с Гърция. Там се е срещал с различни хора и е проявявал нездрав интерес към проекта. Това направило впечатление на агенти от ДАНС, които започнали да работят по него. Оказало се, че е търсил и друга информация, свързана с енергетиката в България. След това я е докладвал на руска разузнавателна служба в Москва. Действал е от октомври 2018 г. Газовата връзка с Гърция има за цел да намали зависимостта на България от руския газ.

Другият - Дмитрий Ярошенко, е кадрови служител на външното разузнаване на Русия. Под прикритието на първи секретар към консулската служба, той е създавал фалшиви самоличности и с внедряването в българското общество на дълбоко законспирирани разузнавачи. Те са известни като “нелегали” – шпиони, живеещи и работещи у нас с други самоличности и биографии. Използвайки официалното си прикритие на редставител на руската държава, разузнавачът е търсил варианти за въвеждане на “нови самоличности” в масивите с българските граждани чрез смесване на неверни сведения в предварително подготвени неистински документи. За целта разузнавачът е пътувал активно в цялата страна, заснемал е средата, в която подготвените за внедряване “нелегали” е трябвало да живеят.

Има ли връзка със случая "Гебрев"?

Ден по-рано, на 24 октомври, българската прокуратура повдигна обвинение на трима руски граждани за опит за отравяне на бизнесмена Емилиян Гебрев, синът му Христо и бизнес партньорът му, управляващ ЕМКО през 2015г. Обвиненията са за предумишлено убийство.

Случаят "Гебрев" придоби нови измерения този месец след разкритията на чужди медии за връзка с опита за убийство над бизнесмена и руска група за мокри поръчки и дестабилизираща дейност на Балканите.

Тази група в руското ГРУ е създадена през 2009 година и е съставена от най-много 35 души. Пътуват основно в страните от бившия СССР. Едва 2014 г. тези хора се осмеляват да пътуват и в Западна Европа. Част от тях присъстват в България по време на отравянето на Емилиян Гебрев и при отравянето на Скрипал. Защо през 2014 – 2015 г. България е била често посещавана от руски шпиони четете в ТАЗИ СТАТИЯ.

Припомняме, че през октомври The New York Times разкри, че специализирана група руски разузнавачи (Отдел 29155) от години е назначена да извършва поръчки за убийства и политически разединения в Европа. Служители на разузнаването и сигурността твърдят, че звеното е отговорно за опита за покушение миналата година срещу Сергей Скрипал - бивш руски шпионин във Великобритания. И още - за неуспешната операция през 2016 г. за предизвикване на военен преврат в Черна гора и за кампания за дестабилизиране на Молдова. Как в разследването се появи името на един от руските шпиони Сергей Федотов и фалшиво ли е то ПРОЧЕТЕТЕ ТУК.

Какви доказателства има Прокуратурата ВИЖТЕ ТУК.

Руските медии за скандалите

Ситуацията се разви бързо. Ако е сериозно, без представяне на истински доказателства за конкретната „шпионска“ дейност, всичко това изглежда неубедително досега. На служителя на търговската мисия му е в задълженията да се запознава с хора в областта на своята професионална отговорност. Трудно е да купите или продадете нещо, без да се познавате лично. А събирането на „информация за изборния процес“ в приемащата държава също е рутинна работа на посолството, която основно се изразява в събиране на изрезки от вестници. В "изборния процес" като цяло по дефиниция няма нищо тайно. Анализът на предизборната ситуация е дело на всеки уважаван политолог, а не само на дипломат. Шпионажът е вербуване на източник, извличане на класифицирани материали и всякакви подобни неща. В съобщението на прокуратурата на България няма дори намек за такава дейност, така че засега тези обвинения могат да бъдат записани в категорията на пропагандата, коментира руският вестник “Взгляд“, цитиран от Агенция "Фокус".

Но друго е още по-любопитно - и това едва ли е обикновено съвпадение. Ден по-рано, на 23 януари, българската прокуратура започна издирване на трима руски граждани, които са обвинени в отравяне на бизнесмена Емилиян Гебрев. "Отровителите" са обвинени и в опит за покушение над сина на Гебрев Христо и един от служителите на неговата компания.

След серия скандали след 2001г. насам българското правителство отне лиценза на Гебрев за продажба на боеприпаси. Започна продължителната война на предприемача с българските власти, като масло в огъня добави историята около фабриката „Дунарит“. Построената още по времето на социализма фабрика за боеприпаси загуби собственика си. ЦКБ, която го притежаваше, фалира през 2014 г., а собственикът й Цветан Василев избяга в Сърбия. Гебрев купи фабриката за малка сума, докато „Дунарит“ със своите 1200 работни места беше единствената оръжейна компания в България, която постоянно носи печалба (през 2016 г. почти 30 милиона лева, тоест около 15 милиона долара). „Дунарит“ успява да продава боеприпаси на страни от НАТО и дори на Съединените щати, докато остатъците от българския военно-промишлен комплекс гладуват през последните няколко години. Обстоятелствата на закупуването на „Дунарит“ от Гебрев предизвикаха скандал в България, а правителството си постави за цел да възвърне държавния контрол върху производството на оръжия и боеприпаси.

Руските медии свързват и скандала с напрежението около "Турски поток" между Русия и САЩ.

Както се случва неведнъж в историята на България и нейните отношения с Русия, която създаде тази страна от потисната турска провинция, като проля море от руска кръв през 19 век, всичко отново се промени. Българският слон вече е най-добрият приятел на американския слон. Вашингтон зае мястото на Москва. И българските специални служби, заедно с други държавни служители, правят всичко, за да зарадват новите „братя“, предизвиквайки презрение не само сред руснаците, но и сред немалка част от собствения им народ, които до днес запазват приятелски чувства към Русия, пише частният телевизионен канал "Царьград", излъчващ в интернет.

Напоследък това отношение се предаде и на части от българския елит, недоволен от факта, че американците, не предлагайки нищо в замяна, лишават България от толкова изгодния за нея "Български поток" (вероятно авторите имат предвид нереализирания проект "Южен поток"). Ето защо, с подкрепата на Брюксел, тя се хвана за неговия ерзац – "Турски поток", като по този начин предизвика Вашингтон.

Друга част от българския елит, все още демонстрираща абсолютната лоялност на САЩ, се опитва по всякакъв начин да постави пръчка в колелата на реализацията на този проект на местно ниво, вярвайки, че всички средства са добри за това. И когато с помощта на съда не беше възможно да се спре изграждането на газопровод, който да доставя руски газ не само за България, но и за Сърбия и Северна Македония, в София започна българското "дело Скрипал".

Какво ще стане, ако се окаже, че то прекъсне този проект и съсипе отново отношенията с Русия? Във Великобритания се получи, а също така струва скъпо на Русия в международен план. Така че защо да не се използва същия метод, ако работи, в България?

Що се отнася до експулсирането на дипломата и търговския представител, руските информационни агенции РИА Новости и ТАСС вчера цитираха "източник в Москва", който нарече инцидента "пърформанс на българските власти, чиято цел е да създаде резонанс". А бившият ръководител на Министерството на вътрешните работи на България Румен Петков заяви пред ТАСС: "Обявявайки експулсирането на двама руснаци, българското правителство се опитва да отклони вниманието от вота на недоверие, който опозицията се опита да прокара чрез „провала в областта на опазването на околната среда и проблемите с водоснабдяването". „Вероятно някой трябва да насочи вниманието си от вота на недоверие към шпионски скандал и да започне да коментира поведението на„ руските шпиони "в България", казва той. Дебатът в парламента продължи четири часа вчера, като гласуването на вота беше насрочено за следващата седмица, предава Агенция "Фокус".

Любов Павлова
Любов Павлова Отговорен редактор
Новините днес