Не може да има демокрация и зачитане на основните права, без да се зачитат принципите на правовата държава, и обратното. Това е основата на одобрения и на второ четене Регламент относно защитата на бюджета на ЕС в случаи на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава.
Какво обаче представляват принципите на правовата държава и отговаря ли България на тях?
В т. 7 на Регламента: Независимостта на съдебната власт предполага по-конкретно, че съответният съдебен орган е в състояние да упражнява съдебните си функции изцяло самостоятелно, без да бъде предмет на йерархични ограничения или да е подчинен на друг орган, и без да получава заповеди или указания от когото и да било. (...) Гаранциите за независимост и безпристрастност изискват правила, по-конкретно що се отнася до състава на органа, назначаването и прослуженото време и основанията за отвод и освобождаване от длъжност на членовете му, които да предотвратят всички основателни съмнения в съзнанието на гражданите по отношение на неподатливостта на тази институция на външни фактори и нейната неутралност по отношение на защитаваните пред нея интереси.
Чл. 126, ал. 2 от Конституцията на България: Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Важно е да се подчертае, че този регламент касае само харченето на евросредства – и точно това е тънкият момент, който всъщност не го вкарва в пълна колизия с българския основен закон.
Но какво означава широко разпростанено незачитане на принципите на правовата държава според европейския регламент? Три са посочените белези за това поведение:
а) застрашаването на независимостта на съдебната система
б) непредотвратяването, некоригирането и несанкционирането на произволни или незаконосъобразни решения на органите на публичната власт, включително на правоприлагащите органи, непредоставянето на финансови и човешки ресурси, което пречи на правилното им функциониране, или липсата на гаранция за отсъствието на конфликти на интереси
в) ограничаването на достъпността и ефективността на средствата за правна защита, в това число посредством рестриктивни процедурни правила, неизпълняването на съдебни решения или ограничаването на ефективното разследване, съдебно преследване или санкциониране на нарушения на закона.
Наказанията
Най-сериозното - съгласно чл. 4, може да има не просто спиране на евросредства при нарушение на върховенството на правото, касаещо евросредствата, но и забрана за нов достъп! Това може да бъде наложено като наказание само ако нарушителят е държавен орган – т.е. държавен орган получава евросредствата.
Каквото и обаче да е наложеното наказание – намаление на отпусканите евросредства или спиране, държавният орган, който трябва да отговаря за разпределението им крайни получатели – граждани, компании, неправителствени организации, не може да спре да го прави и следва да плати.
Ако вече е наложена санкция от ЕС, следва Европейската комисия да бъде убедена, че нарушенията са премахнати. Това става, като наказаната страна-членка представи доказателства пред Брюксел, с който да го убедят, че наистина има промяна.
Още: Унищожителни въпроси за държавата ни от ЕП към Борисов и Гешев
