Правото на Европейския съюз не допуска общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и за местонахождение, като в България. Това постанови Съдът на ЕС по запитване на вече закрития Специализиран наказателен съд.
Съгласно българския закон, операторите са задължени да пазят трафичните данни на всичките си абонати в продължение на 6 месеца. Право на достъп до тях може да бъде получено от прокуратурата и службите след съдебно разрешение и само за предотвратяването и разкриването на тежки престъпления и на сериозни заплахи за обществената сигурност. Това беше потвърдено от Конституционния съд през 2015 г. и 2020 г. През 2015 г. той обяви за противоконституционно запазването на трафични данни за деяния, които не са тежки престъпления и за издирване на лица. Съдът не счете за проблем общото и неизбирателно запазване на данни с цел наказателно преследване на тежки престъпления, при условие че срокът на запазване не е прекомерно дълъг, какъвто според него е този от 6 месеца. КС прие, че на практика времето, предшестващо и необходимо за организация на престъпно деяние, е горе-долу половин година.
Сега обаче Съдът на ЕС казва друго. Той изтъква, че е недопустимо да се дава достъп на разследващите до трафични данни, без да гарантира, че следените, за които става въпрос, "са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни", пише "Лекс".
Накратко, не се допуска:
– национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни.
– национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел.
С други думи, не се допуска национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.
Обстоятелството, че запазването на тези данни в България се основава на ясни и точни правила, които включват и гаранции за сигурността и защитата на запазените данни, не променя констатацията, че тази правната уредба у нас предвижда общо и неизбирателно запазване на данните за трафик и на данните за местонахождение. Съдът подчертава, че запазването на данните и достъпът до тях представляват отделни видове намеса в основните права, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, а съществуващите задължения за доставчиците на електронни съобщителни услуги да гарантират сигурността и защитата на запазените от тях данни не може нито да ограничи, нито да отстрани тежката намеса в тези права, произтичаща от общото запазване на данните.
Затова съдът в Люксембург приема, че национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от 6 месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни, е несъвместимо с правото на ЕС. И освен това постановява, че европейското право не допуска национална правна уредба, която предвижда достъп до трафични данни без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп разследващите, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.
ОЩЕ: България пак е осъдена заради подслушване в Страсбург
