Десетки българи са жертви на трудово робство. Повечето хора не знаят как да се защитят и да си потърсят правата.
От bTV представят конкретен случай - Асен и Мартин заминават преди три месеца за Италия, за да работят в земеделието. Отиват свой познат, но още с пристигането той им взима личните карти, а заплащането се оказва различно от обещаното.
„Каза, че има баня, има тоалетна. Накрая няма нито тоалетна, нито баня. Не съм видял и един грош, а ми сложи борч 100 евро, когато се прибрах в България”, разказва Асен.
Мартин допълва картината – рано ставане и без вода до обяд. „Ставаме в четири часа, до 11-12 часа нито ядене, нито вода, нищо – работиш”.
"Модерно робство" - така наричат трафика на хора за трудова експлоатация. Според Европол трафиканти годишно печелят над 3,5 млрд. евро.
12 институции у нас са ангажирани в разкриването на трудова експлоатация, но доказването на престъплението е трудно. От началото на годината 14 души признават, че са станали жертва на модерното робство.
Камелия Димитрова от Националната комисия за борба с трафика на хора коментира, че често пострадалите са с много нисък социален статус - безработни, неграмотни. Най-често жертвите са мъже между 20 и 50 години.
Най-рискови сектори са строителството, селското стопанство и домакинската работа. Най-често експлоатацията става в Испания, Гърция, и Италия.
Валентина Васильонова от Федерацията на независимите синдикати от земеделието, допълва, че работниците често се трудят по 16 часа на ден за 2 евро на час. „По-тъжното е, че когато работят част от заплащането им остава в ръцете на техния посредник”.
От днес онлайн наръчник дава съвети за противодействие на трудовото робство.
