Краят на годината дойде и дойде време да видим взела ли си е България поука от това, което се случи предишната година. Мъдрият човек не се спъва два пъти в един и същ камък, гласи народната поговорка. Дали обаче си се спънал – Дяволът винаги се е крил в детайлите. Нека заедно видим, уважаеми читатели, какви бяха събитията, белязали България и нас и взели ли сме си поука, така че да вървим напред, а не в омагьосан кръг. Затова – настанете се удобно и вижте гледната точка на Actualno.com за 2014 година.
Трагедии
В настоящия обзор ще обърнем внимание на три знакови трагедии извън наводненията, сполетели наши сънародници, които се превърнаха в пример как държавата не си върши работата и как отговорността на обикновените и по-"необикновените" българи не може да се брои за първо гражданско чувство. Това са случаят в Лясковец, убийствата на 4-годишния Паоло в Стара Загора и на 11-месечната Красимира в село Крушевец и взривът на завод „Миджур” в Горни Лом, който взе живота на 15 души – 13 мъже и 2 жени.
Лясковец
На 14 март тази година, още в ранна утрин, тревожна новина подпали ефира – мъж стреля на месо в Лясковец, убит е полицай. Логично цяла България впери поглед в случващото се и започнаха да излизат подробности – че стрелецът, Петко Савов Петков, отдавна е бил считан за рисков фактор, че операцията на баретите е провал. А тя си миришеше на такъв, след като освен застреляния Емил Шарков, бяха ранени още трима полицаи, като за единият имаше опасност да си загуби ръката.
Рано преди обед на 14 март Петко Петков беше арестуван и се оказа, че в дома си имал цял арсенал. Задържана беше и майката на Петков. Стана и ясно, че Петко е трябвало да бъде обезвреден още през 2012 година, имало е и готовност за операция, а на всичкото отгоре убиецът бил с постановление за принудително лечение. Бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев веднага отрече да е отменял спецакция в Лясковец.
Гафовете лъсваха един след друг – че спецполицаите тръгнали с главите напред, без да има особено добре подготвен план, което предизвика въпросът има ли кой да мисли в МВР. Появи се и информация, че заради ТВ7 всъщност е било предвидено баретите да нахлуват като в холивудски екшън, но и тази версия бързо замря. Главният секретар на МВР Светослав Лазаров тръгна уж да подава оставка, правителството създаде и работна група да разследва защо се стигна до убит спецполицай и трима ранени след уж рутинна акция срещу пенсионер и майка му. Прокуратурата пък тръгна да проверява кой в България има огнестрелно оръжие и какво е то, след като това на Петко се оказа незаконно от дълго време заради неподновено разрешително.
Изникна и въпросът защо Петко Петков е действал точно така – и отговорът изглежда не се хареса на обществото, защото темата не беше разровена от медиите така, както те могат, стига да искат. Защото явно в България има много лоши родители, които постилат поколение след поколение за лоши сензации.
След като поривът на Лазаров за оставка бързо секна, ГЕРБ му я поиска, а бившият вътрешен министър Румен Петков директно си каза, че нямало кой да мисли на върха в МВР, защото там няма полицаи. Лазаров обаче бързо намери на кого да прехвърли вината – на полицията във Велико Търново. Там двама полицаи се оказаха виновни, защото „разкрили” с действията си на Петко какво му се готвело – затова трябвало да има оставки в ръководството на ОД на МВР във Велико Търново. Дойдоха и оправданията, че нищо не се крие по случая, че акцията не била самоцел. Прехвърли се вина и към ГЕРБ и Бойко Борисов, който буквално се присмя на това.
Официалното потвърждение, че нещата се размиват и ще има само „жертви” на по-ниско ниво дойде със скандално изявление на вътрешния министър Цветлин Йовчев. Той оневини всеки на високо ниво в МВР – себе си и Лазаров най-вече. Оставка, съответно, няма. Не помогна и искането на майката на убития Емил Шарков. Парламентът също не реши да се занимава с Лясковец.
В крайна сметка директорът на МВР във Велико Търново го отнесе, редови полицаи - също.
А разследването срещу Петко си вървеше – бил вменяем и нямаше да избегне среща със съда. Майка му го оправдаваше, адвокатът му - също. На 1 декември срещу Петко Петков вече имаше три обвинения – за опит за убийство на трима полицаи от Специалния отряд за борба с тероризма, за умишленото убийство на Емил Шарков и за незаконно притежание на боен арсенал.
За финал оставяме на всеки читател да помисли защо при ювелирни акции на МВР все има неособено добър изход и как точно се взема разрешително за огнестрелно оръжие в България.
Паоло и Красимира
На 3 юни, 2014 година, джип уби на пешеходна пътека четиригодишно дете. Смъртта на малкия Паоло беше еманация на това в какво са се превърнали пътищата на България – бойно поле. Градът беше покосен от мъка, тръгнаха протести заради безотговорното поведение зад волана.
За убийството на Паоло по закон убиецът му Георги Сапунджиев можеше да получи до 10 години затвор. Майката на детето поиска Сапунджиев да си признае и да си понесе наказанието. Той го направи бързо и излезе бързо под парична гаранция. В края на годината дойде и присъдата – три години и четири месеца затвор, без да е много ясно дали ще има обжалване и какво ще се случи.
11 септември отдавна е символ на голяма трагедия – атентатите в САЩ. Превърна се и в символ на трагедия за бургаското село Крушевец, където граничният полицай Костадин Стоянов уби с автомобила си 11-месечната Красимира. Хората бяха потресени и скочиха срещу колегите на Стоянов, защото заподозряха, че се мъчат да манипулират алкохолната му проба. Първоначално се оказа, че Стоянов уж не бил пиян, макар и изпил половин литър вино по време на купон в Малко Търново по случай повишение на негов колега. Допълнителната експертиза показа друго, а на всичкото отгоре, според нея, Стоянов е употребил и канабис. Развръзката в съда тепърва предстои.
Взривът на завод „Миджур”
На 1 октомври, само пет дни преди предсрочните парламентарни избори, България преживя нова трагедия. Цял цех на завода за утилизация на боеприпаси край Горни Лом – „Миджур”, хвръкна във въздуха с всички работещи в този момент в него. Разрушенията бяха толкова страшни, че възникна въпросът дали не трябва да се отложат изборите.
Още след взрива беше ясно, че положението е страшно, а скандалните новини не закъсняха. Две седмици преди трагедията е било ясно, че в предприятието има неправилно съхранение на боеприпаси, че са се трупали огромни количества забранени боеприпаси. Появи се и информация за тестове на нов вид боеприпаси, която бързо беше опровергана.
Служебният министър на труда и социалната политика пръв от отговорните лица поиска затварянето на завода, последва го и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, „Зелените” настояха за същото, но не само по адрес на „Миджур”. Само служебният премиер прф. Георги Близнашки сякаш не реагира по най-добрия за критичния поглед на обществото начин, поне в началото. Далеч по-зле изгледаше искането на кмета на Горни Лом Илиян Михайлов заводът да остане отворен, но само на повърхността тази позиция беше неразбираема – защото иначе икономическата разруха за региона ставаше още по-страшна. Сотир Цацаров пое разследването и на този случай, започна и проверка на институциите, контролиращи търговията с оръжие.
Официално беше потвърдено и колко са жертвите, както и кои са. Едната от тях беше синът на собственика на завода – проф. Валери Митков. А шокиращите неща около „Миджур” се трупаха – ГИТ всъщност искала затварянето му, но в съда това не минало. Всъщност лицензът на завода два пъти бил спасяван точно от съда.
Трагедията в Горни Лом предизвика и други въпроси – къде може да е следващият „Миджур”? Оказа се, че само два завода за утилизация на боеприпаси имат съвременна техника. А в рудниците на България, след инцидента в Ораново, положението, особено с взривовете, е повече от стряскащо и никой не му обръщаше внимание.
Станаха ясни и официалните версии за взрива в „Миджур” – неправилна утилизация или взрив в машината за мелене на боеприпаси. Министър Христосков пък настояваше, че собственикът Валери Митков носи вината за драмата. След дълго мълчание Митков проговори и хвърли скандално твърдение – терористичен акт е, нищо чудно и заради изборите. Главният прокурор Сотир Цацаров веднага отрече тази възможност. Вътрешният министър Йордан Бакалов потвърди, че човешка грешка е основната версия.
Освен загубените животи, драмата в Горни Лом стана пълна след съкращението на персонал от „Миджур”. Общината даде по-малко от една заплата обезщетение на роднините на загиналите, държавата добави по 10 хил. лева еднократна помощ. Роднини на загиналите пък тръгнаха да съдят държавата.
За капак пълната и страшна картина на „Миджур” лека-полека се разкри – какви боеприпаси са се обезвреждали там и колко - хиляди и хиляди, достатъчни да изтрият от лицето на планетата не само Горни Лом. Затова и премиерът Бойко Борисов поиска собственикът на "Миджур" Валери Митков да купи техника за 4 млн. лева, с която мините да бъдат обезвредени безопасно. Поиска, но накрая държавата пое и това задължение.