Антикорупционната комисия КПКОНПИ скри резултата от проверката, която е направила на имуществото на лидера на ИТН Слави Трифонов, въпреки че съдът постанови, че това е публична информация. В. "Сега" спечели дело за достъп до информация срещу КПКОНПИ, като Административният съд в София даде ясни указания на комисията за това какво е публична информация и й върна преписката за ново произнасяне.
Изданието потърси информацията за Трифонов миналата есен - колко пъти той не е изпълнил законовото си задължение да декларира имуществото си, проверен ли е от КПКОНПИ, глобен ли, каква му е глобата и дали е събрана. А също и дали комисията потвърждава твърденията на Трифонов, че той е бил проверен и не са открити проблеми. След като КПКОНПИ отказа да отговори, беше заведено и спечелено дело за достъп до информация. Това обаче явно не е достатъчно за комисията.
Преди дни членът ѝ Пламен Йоцов изпратил следните отговори: Трифонов е задължен да подаде декларация за имущество и интереси като избран за депутат от 45-ото Народно събрание, както и като партиен лидер. През 2021 г. и през 2022 г. на Трифонов са издадени актове за установяване на административно нарушение - неподаването на декларация. През 2022 г. на Трифонов е издадено и наказателно постановление, с което му е наложена глоба. КПКОНПИ не споделя в какъв размер е тази глоба, по закон е между 1000 до 3000 лв. Тя е платена в 14-дневен срок, обяснява обаче Йоцов.
Той твърди, че срещу Трифонов е имало проверка, която да установи дали разходите му съответстват на приходите. Според Йоцов обаче резултатът от проверката е класифицирана информация, той не е свързан с дейността на комисията, гражданите не могат да си съставят мнение за дейността й от този резултат и затова той не е обществена информация.
Според адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация", с чиято помощ "Сега" води делото, решението на КПКОНПИ в частта за проверката на Трифонов е скандално. "Резултатите от проверки няма как да не са обществена информация, тъй като са резултати от работата и функциите на органи на власт, които ние гражданите, издържаме с данъците си, и които работят в обществена, а не в частна полза. Така поне се надявам", коментира той.
Адвокатът допълни, че твърдението, че информацията не е "обществена", след като съдът очевидно я е признал за обществена, е грубо незачитане на влязло в сила съдебно решение, тоест погазен е принципът за върховенство на закона.
Освен това се твърди, че информацията е класифицирана, каквито данни не са били представени пред съда. "Необяснимо е защо ако това е било така, е затаена информация от съда. Ако пък е извършена класификация впоследствие, възниква въпросът дали това не е сторено с единствената цел да се осуети изпълнението на влязло в сила съдебно решение", коментира Кашъмов.
Според него е логично да бъде ограничена информацията за текуща проверка. Тук обаче от отговорите на КПКОНПИ разбираме, че има "резултати" от проверката, тоест се предполага, че е приключила. Следователно не е ясна причината да се отказва достъп до информация. Отделно, не са представени данни за класифициране, спазване на законовите процедури и срокове. Появата на съвсем ново основание аз отказ, и то основано на класифицирана информация, е крайно съмнително и с вероятна цел не да се защити обществен интерес, а да се накърни такъв, а именно - интересът от прозрачност и достъп до информация, посочва адвокатът. И припомня, че според Конституционния съд правото на гражданите на достъп до информация е в основата на информирания избор, на който се основава правовата държава.
