В началото на юли Антикорупционният фонд (АКФ) за пореден път отправи въпроси към ръководството на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) относно извършването на профилактична дезинфекция на влизащите в Република България превозни средства и договора на БАБХ с частното дружество „Пи.Еф.Си.“, обслужващо дезинфекционната дейност на всички ГКПП на границата с Турция. От отговорите на БАБХ става ясно, че договорът противоречи на закона и трябва да бъде обявен за нищожен.
Случаят, добил популярност като „Златната локва“, е обект на разследване на АКФ от 2019 г. Става дума за прехвърляне дейността на БАБХ по дезинфекция на границата с Турция, с която БАБХ е натоварена по закон, на частното дружество „Пи.Еф.Си.“ ЕООД, от което то печели над 33 милиона лева от 2013 г. до днес. През юни 2021 при внезапна проверка НАП откри 32 млн. лева в брой в касите на дружеството и установи, че половината от касовите му апарати не отчитат приходите от събраните такси.
Изпратените сега отговори на БАБХ до АКФ разкриват, че профилактичната дезинфекция на ГКПП-та на границата с Турция, които са обслужвани от „Пи.Еф.Си.“ ЕООД, се заплаща с такси от влизащите в страната превозни средства, а тази на всички останали ГКПП - не се заплаща. Причината за тази разлика, според БАБХ е, че във втория случай се изпълняват мерки, финансирани със средства от държавния бюджет. „Възниква въпросът защо профилактичната дезинфекция на някои ГКПП се финансира от държавния бюджет, а на други се заплаща от преминаващите превозни средства?“ питат от АКФ.
Според БАБХ договорът с „Пи.Еф.Си.“ ЕООД е сключен „след проведена публична процедура“, на „общо основание съгласно чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като не се разходват публични средства за изпълнението му“.
БАБХ отказва да ни предостави подписания договор с „Пи.Еф.Си.“ ЕООД, но възпроизвежда съществените му клаузи в отговор на питането ни.
Според експертите от правната програма на АКФ, договорът на БАБХ с „Пи.Еф.Си.“ ЕООД е нищожен, доколкото неговия предмет противоречи на закона.
Няколко законови и подзаконови актове - Законът за ветеринарномедицинската дейност, Наредбата за граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП) и Наредбата за ГКПП - повеляват дейността по профилактична дезинфекция да бъде извършвана от служители на БАБХ - официални ветеринарни лекари в граничните инспекционни ветеринарни пунктове.
„Няма как БАБХ да договаря свободно възлагането на дейност, която законът с повелителни норми регламентира как точно и от кого да бъде извършвана, още повече, че за нейното извършване се изисква специална квалификация и образование. Освен това, данни за проведена публична процедура изцяло липсват и това е установено и от Апелативна прокуратура – София по подаден от АКФ сигнал“ коментира Даниела Пенева от правния екип на АКФ.
Договорът между БАБХ и „Пи.Еф.Си.“ е нищожен и поради противоречие със закона в т. 2 от предмета си – „събиране и внасяне на дължимите държавни такси“, тъй като съгласно Закона за държавните такси същите се събират само и единствено от определени в закон държавни органи.
„Съгласно Закона за държавните такси няма възможност дейността по събиране на държавни такси да бъде възлагана с договор на друг, различен от държавния орган, който предоставя услугата, за която се дължи държавна такса“ допълва Даниела Пенева.
БАБХ отказва да даде информация за какво се разходват събираните такси за дезинфекция, за която не осъществява никакви разходи и е отстъпила извършването на услугата на частното дружество. „Таксите не се разходват“ се казва в отговора на БАБХ, „те формират приходната част на бюджета на БАБХ.“ Това също е в нарушение на регламентирания в закона принцип за разходо-ориентираност на държавните такси, който не позволява държавен орган да формира печалба от събирането на държавна такса, т.е. събраната такса следва да е в размер, необходим за покриване на разходите за предоставяне на услугата.
Нещо повече, от предоставената от БАБХ информация става ясно, че и конкретните разпоредби на нищожния договор са в явен ущърб, както на преминаващите през ГКПП, така и на БАБХ, като страна по договора.
На изпълнителя „Пи.Еф.Си.“ е предоставена възможност напълно свободно да определя размера на събираната от преминаващите такса за дезинфекция, като единственото му задължение е да превежда на БАБХ дължимата по тарифа такса към БАБХ. Следователно, в разрез със закона, „Пи.Еф.Си.“ може да събира такси, значително надвишаващи нормативно-регламентираните размери.
Освен това, „Пи.Еф.Си.“ могат напълно свободно, без санкция или контрол от страна на БАБХ да изграждат необходимите според тях съоръжения и подобрения за изпълнение на дейността. При това, в случай, че БАБХ прекрати договора, тя дължи заплащане на тези съоръжения и подобрения в двоен размер.
Наличието на подобни клаузи в явен ущърб на обществения интерес е допълнителен аргумент за предприемане незабавни действия по прекратяването на нищожния договор.
АКФ призовава министъра на земеделието, храните и горите да осъществи контрол върху сключения от БАБХ договор и да предприеме действия, свързани с обявяване на нищожността му.
При обявяване на нищожност описаните в договора санкции няма да бъдат приложими и Агенцията няма да дължи заплащане в двоен размер на стойността на всички подобрения, ремонти, изградени съоръжения, системи и имущество, заявяват от АКФ. „Казусът „Златната локва“ стъпва на договор, който е в крещящо противоречие със закона. Нужни са бързи действия на институциите, за да бъдат защитени интересите на българските граждани“, заявява Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.
Още: Разследване за "Златната локва" на границата ни с Турция все пак ще има
