Между 1969 и 1972 г. мисиите „Аполо“ изпратиха общо дузина астронавти на повърхността на Луната - и това е преди развитието на съвременните технологии. Тогава защо изглежда, че сегашните усилия по програмата „Артемида“ на НАСА, са толкова бавни, спиращи и сложни? Няма един лесен отговор, но той се свежда до пари, политика и приоритети, пишат от Space.
Парите
Мисиите „Аполо“ са изключително успешни, но и изключително скъпи. В пика на своето развитие НАСА изразходва около 5 % от целия федерален бюджет, като повече от половината от тази сума е посветена на програмата „Аполо“. С отчитане на инфлацията цялата програма би струвала над 260 милиарда долара в днешни долари. За сравнение, днес НАСА управлява по-малко от половин процент от общия федерален бюджет, като има много по-широк спектър от приоритети и директиви. През последното десетилетие НАСА е похарчила около 90 млрд. долара за програмата „Артемида“. Естествено, с по-малко пари, които се влагат за ново кацане на Луната, логично и напредъкът ще е по-бавен, въпреки напредъка на технологиите.
Още: НАСА показа как ще изглежда първата жилищна база на Луната
Политическата връзка
Тясно свързани с финансовите реалности са и политическите реалности. През 60-те години на миналия век Америка е в разгара на космическата надпревара - съревнование със Съветския съюз за постигане на колкото се може повече първи постижения в Космоса, особено за кацане на хора на Луната. Обществеността е подкрепена и въодушевена от тази идея, както и законодателите, които управляват експанзивния бюджет на НАСА. Този вид разходи обаче са крайно неустойчиви. Веднага след като Америка „спечели“, обществеността бързо загуби интерес и финансирането на НАСА намаля. Просто няма политическа или обществена воля да се похарчат толкова много пари за втори опит на Луната.
Мисия „Аполо 11“
Снимка: Getty Images/Guliver
Нивото на риск
Съвременната концепция на „Артемида“ има много по-различни приоритети от тези на мисиите „Аполо“. Например, нашата толерантност към риска е много, много по-ниска, отколкото през 60-те години на миналия век. Мисиите „Аполо“ бяха откровено опасни, със значителен шанс за провал. Наистина, няколко мисии се оказват катастрофални. НАСА, законодателите и обществеността не са склонни да поемат отново такова ниво на риск, особено след катастрофите с „Челинджър“ и „Колумбия“.
Още: Министър Стойчева: Присъединяването ни към Споразуменията „Артемида“ на НАСА е исторически момент
Целите на мисията
Мисиите „Артемида“ са разработени с напълно различни цели. От една страна, астронавтите ще прекарат до една седмица на лунната повърхност, което изисква повече храна, вода, гориво и научни инструменти. Второ, докато при мисиите „Аполо“ науката е на втори план, основната цел е да се победи Съветския съюз, научните изследвания ще заемат централно място в програмата „Артемида“, което означава, че тя включва по-дълъг и по-сложен дизайн на мисията.
Целта на програмата „Артемида“ не е просто да върне хората на Луната, а да започне изграждането на инфраструктура за поддържане на постоянно човешко присъствие там. Всичко, от орбиталните складове за зареждане с гориво до избора на място за бъдещи колонии, попада в обхвата на проекта. Това е много по-ангажирана програма, защото осигурява рамката за постигане на мечтите на следващите поколения.