Изгревът събра две звезди.
Тези, които посрещнаха Слънцето тази сутрин, видяха и Венера като малка тъмна точка на фона на огромния диск.
22,09 часа по Гринуич (0,09 българско време) в продължение на седем часа една черна точка, 32 пъти по-малка от Слънцето – сянката на планетата Венера – премина пред слънчевия диск и бе видяна с просто око.
Явлението обаче не можа да се наблюдава от цялата повърхност на Земята и голяма част от земното население имаше възможност да се любува само частично на редкия феномен – при изгрева или при залеза на Слънцето.
Макар да е по-малко зрелищно от слънчево затъмнение, преминаването на Венера е много по-богато на информация за учените. От няколко века преминаването на Венера пред Слънцето е истинско събитие за астрономите и тази година изключение от правилото няма да има.
Българската национална астрономическа обсерватория съобщи, че от нашата страна се е наблюдавало края на пасажа на Венера пред слънчевия диск от момента на изгрева на Слънцето след 5:29 часа за Варна и 5:49 часа за София.
Съседка на нашата Земя и подобна на нея в много аспекти, Венера дълго време е смятана за "близнак", където би могло да съществуват някои форми на живот, докато напредъкът в овладяването на космоса не успява да пробие дебелия слой облаци, с които е обвита. Погрешно я наричат "звезда", защото тя е най-бляскавото небесно тяло след Слънцето и Луната, и още "Звездата на овчаря", Зорница, Вечерница или "Златната звезда" на китайски. Въпреки романтиката, с която е заобиколена, Венера е солидна планета като Земята. Диаметърът й е близък до този на нашата планета (95%) както и масата (80%) и тя притежава подобно желязно ядро. Венера е произлязла от същия облак прах и газ преди около 4,5 милиарда години.
Всички прилики със Земята свършват дотук. Многобройните мисии, предприети след 60-те години от САЩ и СССР, разгадаха мистерията и разсеяха мита, създаден заради облаците, покриващи свенливата Венера. Атмосферата на Венера, наситена с въглероден газ, има налягане 90 пъти по-голямо от нашата, а температурата на повърхността надхвърля 450 градуса по Целзий.
Редактор: Георги Иванов