На 5-6 юни Звездата на овчаря ще премине между Земята и Слънцето и така ще можем да наблюдаваме едно изключително подреждане на планети, което ще се повтори чак след 105 години.
"Сега или никога" следващото е декември 2117 г. - предупреждава в последния си брой британското списание "Физикс Уърлд".
Всички експерти по астрофизика и астрономи аматьори са мобилизирани в очакване на събитието.
На 5 юни от 22,09 часа по Гринуич (0,09 българско време) в продължение на седем часа една черна точка, 32 пъти по-малка от Слънцето – сянката на Венера – ще премине пред слънчевия диск и ще може да бъде видяна с просто око, но със защитни очила като продаваните при слънчеви затъмнения, допълва БГНЕС. Явлението обаче няма да може да се наблюдава от цялата повърхност на Земята и голяма част от земното население ще има възможност да се любува само частично на редкия феномен – при изгрева или при залязването на Слънцето.
Макар да е по-малко зрелищно от слънчево затъмнение, преминаването на Венера е много по-богато на информация за учените. От няколко века преминаването на Венера пред Слънцето е истинско събитие за астрономите и тази година изключение от правилото няма да има.
Преминаванията на Венера стават по двойки с разлика от осем години в интервал от повече от век. Затова преди предишното преминаване през юни 2004 година никой от сега живите астрономи не бе имал възможност да го изучава. След като германският математик Йоханес Кеплер предсказва явлението, едва пет преминавания на Звездата на овчаря са били изучавани от западните астрономи: през 1639, 1761, 1769 и 1874, като последното е било през 1882 година.
През века на просвещението (от края на XVII до началото на XIX век) заради подреждането на Венера пред Слънцето години предварително са били организирани скъпи морски експедиции в Индийския океан и Пасифика. Това явление е било особено важно за тогавашните астрономи, тъй като позволявало чрез тригонометрията да се изчисли разстоянието от Земята до Слънцето. Макар днес тази "астрономическа единица" да е известна (приблизително 149 597 870 км) и да може лесно да се изчисли с помощта на спътници, тогава е било невъзможно тя да се установи пряко, без да се използва небесно "тяло" като Венера.
При преминаването на Венера през 2004 година, благодарение на техническия напредък (GPS, хронометри и т.н.) учените получиха много по-точни резултати, отколкото астрономите в миналото. Сега те ще могат да изучават атмосферата на планетата, което по-специално ще им даде база за сравнение с атмосферата на потенциално годните за живот екзопланети. За целта ще бъдат използвани големите съвременни телескопи, както и европейската сонда Венера Експрес, телескопът Хабъл и различните спътници.
Съседка на нашата Земя и подобна на нея в много аспекти, Венера дълго време е смятана за "близнак", където би могло да съществуват някои форми на живот, докато напредъкът в овладяването на космоса не успява да пробие дебелия слой облаци, с които е обвита. Погрешно я наричат "звезда", защото тя е най-бляскавото небесно тяло след Слънцето и Луната, и още "Звездата на овчаря", Зорница, Вечерница или "Златната звезда" на китайски. Въпреки романтиката, с която е заобиколена, Венера е солидна планета като Земята. Диаметърът й е близък до този на нашата планета (95%) както и масата (80%) и тя притежава подобно желязно ядро. Венера е произлязла от същия облак прах и газ преди около 4,5 милиарда години.
Всички прилики със Земята свършват дотук. Многобройните мисии, предприети след 60-те години от САЩ и СССР, разгадаха мистерията и разсеяха мита, създаден заради облаците, покриващи свенливата Венера. Атмосферата на Венера, наситена с въглероден газ, има налягане 90 пъти по-голямо от нашата, а температурата на повърхността надхвърля 450 градуса по Целзий. Всеки космонавт, който има нещастието успешно да кацне на Венера, моментално ще бъде смазан, опечен, задушен и разтопен – категорично е британското Кралско астрономическо дружество.
И една друга странност: макар Венера да обикаля около Слънцето в посока обратна на часовниковите стрели, при положение, че се застане на Северния полюс – подобно на всички от слънчевата система - нейното собствено въртене се извършва в обратна посока (Слънцето изгрява на запад и залязва на изток). Тъй като Венера се върти в посока обратна на обиколката си около Слънцето, фактически за един Венерин ден изминават 117 земни дни. Противно на Земята с нейната Луна, Венера, чието магнитно поле е много слабо, не притежава нито един спътник.