В ПРЕДИШНА СТАТИЯ описах ролята на чуждите правителства и на тези от региона на Близкия изток по отношение на гражданската война в Сирия, наблягайки върху това кои свързани с конфликта локални субекти подкрепят те. Като допълнение към него, в настоящия текст възможно най-накратко разяснявам локалните субекти, които имат водеща роля в конфликта – сирийското правителство, бунтовниците, групировката „Ислямска държава“ и други, както и известните им досега източници на подкрепа.
_________________
Конфликтът в Сирия започва през 2011 г., когато в страната възникват протести против режима на сирийския президент Башар Асад. Демонстрациите са възбудени от глобалното явление Арабска пролет, което промени режимите на управление в редица страни от Северна Африка и Близкия изток. Но в Сирия бунтовете срещу властта не постигат същия резултат - а именно свалянето на режима, и се преобразуват в тежка и продължителна гражданска война между властта и бунтовниците.
КЛЮЧОВИ ЛОКАЛНИ СУБЕКТИ В СИРИЙСКИЯ КОНФЛИКТ
Режимът на Асад
Политически и военно се поддържа от Иран и Русия. Активно се подкрепя от ливанската групировка „Хизбула“ и частично от някои разположени в Сирия групи, например тази на палестинските националисти от Народния фронт за освобождение на Палестина.
Режимът в Сирия намира подкрепа не само в лицето на Русия и Иран. Докато все още е жив, Уго Чавес открито изразвява своята подкрепа към Асад. През 2012 г. Венецуела изпраща на режима в Сирия горива на стойност от десетки милиона долара. През 2012 г. проучване на ООН установява, че Северна Корея продължава да снабдаява Сирия и Мианмар (Бирма) с оръжие, въпреки санкциите, които ѝ биват наложени през 2006 и 2009 г. Сирийският наблюдател на човешките прави твърди, че 15 севернокорейски полоти управляват военни хеликоптери в страната. Също така се счита, че правителството на Алжир подкрепя режима на Асад. От 2011 г. иракското правителство изпраща на Асад парична помощ, като също така подписва и договор за осигуряването на дизелово гориво за режима.
Сирийската опозиция
Сирийската опозиция се състои от политическото представителство на Сирийската национална коалиция и свързаните с нея бунтовнически групи. Тя има определен териториален контрол с алтернативно сирийско правителство.
Сирийската национална коалиция е призната или се подкрепя до известна степен от десетки страни-членки на Организацията на обединените нации (ООН), сред които са Франция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и Съединените щати.
Предполага се, че коалицията се вдъхновява от „Мюсюлманското братство“– най-старата и най-голяма ислямска политическа организация в света, действаща в над 70 държави. Членовете ѝ създават партии в няколко страни (например Египет), като партиите са незаивисими от „братството“. Коалицията обаче отрича тези предположения.
През 1982 г. Мюсюлманското братство вдига въстание срещу режима на бащата на Башар Асад, но режимът го потъпква. Потушението води до десетки хиляди жертви, между които и много цивилни. Оттогава братството е забранено в Сирия.
Ислямска държава в Ирак и Левента (ИДИЛ)
ИДИЛ е терористична групировка, която получава подкрепа от няколко неправителствени групи и организации от мюсюлманския свят, но не и от правителства. Финансирането на групировката се осъществява с продажба на нефт и рафинирани петролни продукти, като се предполага, че приходите достигат няколко милиона долара седмично.
Значителна част от бойците на ИДИЛ не са oт завладените от групировката територии. В нейните редици се бият джихадисти от цял свят, като по оценка от май 2015 г. чужденците вероятно са над 22 000 души и приозхождат от стотици страни.
ДРУГИ
Кюрдските сепаратисти
Получават военна и оперативна подкрепа от Кюрдистан в Ирак и въздушна подкрепа от САЩ, Канада, Великобритания и Франция.
От юли 2015 г. Турция активно опонира на експанзията на кюрдските сепаратити покрай граница със Сирия.
ПОСЛЕДИЦИТЕ
Над 210 000 души в Сирия са убити от началото на конфликта, а близо милион са ранените. Това означава, че над 6% от цялото сирийско население е пострадало пряко от военния конфликт. Но засегнатите косвено са много повече: от 2011 г. насам над 3 милиона сирийци губят своето работно място, а 12 милиона (от общо 18 милиона души население) губят и своя основен източник на доходи, с който се издържат преди конфликта. От 15% през 2010 г., безработицата в страната нараства до 58% през 2014 г.
Откакто започва конфликтът, над 4/5 от гражданите на Сирия живеят под прага на бедността, като 1/3 от населението на страната е подложено на крайна бедност – хората трудно имат достъп дори и до най-елементарните хранителни продукти, което пряко застрашава техния живот и увеличава значително броя на жертвите от конфликта. Населението, освен всичко друго, в редки случаи има достъп до адекватни медицински грижи. Поне половината от децата не посещават своите учебни занятия през 2014 г., става ясно от данни на ООН.
6,8 милиона сирийци са били принудени да се преместят да живеят на друго място от началото на конфликта, най-вече в чужбина, като броят на регистрираните бежанци надхвърля 4 милиона души.
______
Използвани източници: Encyclopedia.com; Independent и други чуждестранни медии и информационни агенции; United Nations; Wikipedia.org.
