Текстът на Манифеста “За Републиката” звучи популярно и искрено. Очевидно има за цел да бъде приемлив за максимално широк кръг хора. Той обаче размива границата между лявото и дясното и очертава съвсем обща рамка на това, което протестиращите граждани нарекоха “Моделът КОЙ”. Общо, като за пред много хора и разбираемо за масите, с щипка героизъм:
“Има добро. Има зло. За пореден път дойде време за избор… Стига вече отстъпление! Време е гражданите да се съберем, за да спасим своята Република и да прогоним узурпаторите на нашата свобода от нейните предели…”
Опростеното тълкуване и героическата интерпретация на проблема носят привкус от недалечното минало, в което комунистическата идеология се поднасяше лесно смилаемо за масите, а грубовато мъжествените свръхчовеци бяха нейните лирични герои. Скритата и неизговорена страна на миналото, ако не бъде дефинирана като част от “Злото”, ще продължи да доминира и днес. Описаният в Манифеста проблем е посят в това минало, подобно на сценария на филма Inception (на български “Генезис”). Това Зло е описано с думите:
“Градихме, ние и нашите деди, чиста и свята Република… Но днес не останаха и капка чистота и святост…”
Манифестът ни казва, че разделителната линия е “гражданите срещу мафията” и това е напълно вярно. “Няма ляво, няма дясно”, твърдят авторите му, с което трудно мога да се съглася. Подходът на частично премълчаване на проблема няма как да е правилен. Организмът болен. Той е бил инфектиран дълго, преди да се проявят симптомите, а заразата, проникнала с вируса, се е разпространила из цялото тяло. Много по-късно се проявяват симтомите:
“Републиката е унизена! Републиката е в опасност!”
Амбицията на текста на Манифеста е да е “антиполитически” (трерминът не е мой). Таква явно е ролята на “гражданина”. Гражданинът, намиращ се под юрисдикцията на дадена държава, притежава своите неотменни граждански права, но политиките на неговото правителство влияят върху качеството на неговия живот. Усилията и участието на гражданите в промяната на политиките, с които не са съгласни, е правене на политика. Дистанцирането от политическото в усилията да се налагат и прокарват политики е само на една крачка от внушението: “всички са маскари”. Разграничавайки “народа” от политическите елити и партиите, говорещият заема поизицията на Положителния герой, профанирал проблемите, за да говори лесно от името на народа.
Прокарването на политики с такъв инструментариум е опасно близо до популизма. А популизмът, изразен чрез послания като “това не е нито „дясна”, нито „лява” платформа”, е част от проблема, адресиран от Манифеста. Най-прононсираният пример за популистки проект у нас е партията, чийто лидер произнесе фразата:
“Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме…”
Противопоставянето не е “привидно и партизанско” – с това съм безусловно съгласен. Разделението е между гражданите и мафията. Стотици дни след 14 юни 2013 по софийските улици хиляди граждани скандираха “Мафия”. Те скандираха и “Червени боклуци”, с което ясно дефинираха проблема по оста “ляво-дясно”, обвързвайки Модела КОЙ с наследниците на Компартията и сателитните й политически формации.
Върхушката на Компартията и елита на репресивните й органи направиха всичко възможно да си гарантират спокойствието в самото начало на Прехода, започнал на 10 ноември 1989. Те безнаказано мимикрираха от партийни величия и ченгета в съвременен политически елит, поддържан от инженерно създавани ГМО-партии, криминална олигархия и организирана икономическа престъпност.
Генезисът му, подобно на филма, цитиран по-рано, се крие в самото начало на Прехода — времето, когато компартията се адаптираше към новата плуралисрична политическа среда, създавайки, не без съучастието на мрежата от влияние на Държавна сигурност, новия олигархичен елит, често захранван чрез криминални икономически обвързаности.
Едно от нещата, които комунистическият елит си осигури в зората на прехода, е неприкосновенността пред Закона, гарантирана по-късно от всемогъщия Главен прокурор, създаден по сталинско-вишински образец. БКП не бе разпусната или забранена, въпреки съществуващата воля сред гражданите. Обществото ни не беше пречистено от влиянието на комунистическата номенклатура и поддържащия я репресивен апарат.
В годините след 1898 до днес протече процес по овладяване на държавата. Републиката, чрез зависимите от олигархията политически елити, бе изцяло подчинена на криминалните икономически интереси на мафията. Това бе улеснено от комунистическата номенклатура, сателитните на БКП организации и всемогъщото присъствие на репресивните служби на режима — комунистическата политическа полиция и шпионажа. Дори и днес обществото ни е силно зависимо и подчинено на криминалните обвързаности между организираните престъпни групи във всички сфери на икономиката и поддържания от подконтролните им медии корумпиран политически елит.
Привидно, по върховете на мафията се случват сътресения, но това е само пренасочване на финансовите потоци. Мафията смени банката си. Друга банка започна да играе ролята на “касата на политбюро”. Тя също ще бъде пазена от мафиотизираната власт като “скъпо бижу под похлупак”, въпреки че вече успя да рефинансира обръчите от фирми, свързани с изградения от мафията Модел КОЙ. Правоприлагащите и правоохранителни органи бездействат пред очевидните нарушения на финансовите закони. Според сайта за разследваща журналистика Биволъ например, над един милиард лева са преточени през кредити в нарушение на закона към офшорни компании и свързани лица, но проверки няма, а надзорът бездейства. Прокуратурата се бори със съдебна реформа, вместо да преследва мафията. И това е само една част от обвързващите механизми между банката, наследила касата на Модела КОЙ. Всичко това е важно, защото борбата с мафията е ефективна само ако бъдат ударени източниците й на финансиране. Сътресенията по върховете на криминалния полит-икономически консенсус обаче не са нищо друго освен преструктуриране, при което най-слабите звена ще бъдат отстранени политически или физически. Това няма да сложи точка на мафията и източниците ѝ на средства, нито ще освободи държавата от захвата ѝ.
След оспорвания от мнозина референдум през 1946 формата на управление на България е изменена от монархия в Народна Република. Народното събрание става Върховният законодателен орган, а формата на управление е парламентарна и предполагаемо демократична:
“В Народната Република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. Тази власт се осъществява чрез свободно избрани представителни органи и чрез допитване до народа.”
През 1971, Живковската конституция утвърждава “ръководната роля” на Комунистическата партия в не безивестния “Член първи”.
Отмяната на Член първи в началото на т.нар. Преход се оказва крайно недостатъчно. Кръглата маса, събрала комунистическия елит, назначената от него опозиция и малка част от участници без политически опит, допринeсе за безпроблемната и безнаказана мимикрия на комунистическата партия в социалистическа и множество сателити. Държавна сигурност от времето на комунистическия режим, продължи своята фактическа дейност поне до 1990, в тясно сътрудничество с КГБ. Моделът, по който бе трансформирана Държавна сигурност, по своята същност наподобява преструктурирането на КГБ – факт, който е характерен единствено за България, но това е отделна тема. Днешната криминална обвързаност между организираните престъпни групи в икономиката и политическите елити включва агентурата на ДС и политическия елит от времето на комунистическия режим.
Годините, в което живеем днес, обхващат възрастовата група на активни, реализирали се хора, за които е възможно да са сътрудничили на репресивните органи на комунистическия режим в продължение на години, дори цяло на десетилетие или повече. Реалните мащаби и измерения на икономическата мощ и генерираната през олигархичните зависимости политическа власт и влияние, не са изцяло известни. Лустрационните мерки, предприети в други страни от бившия социалистиески лагер, можеха да имат оздравителен и превантивен ефект върху процесите в България след 1989, но те не бяха приети. Десетилетието, в което живеем, е последната възможност да пресечем трансформацията на политическия монопол на комунистическия режим в криминален и икономически. Все още е възможно да спрем избелването и осветяването на бизнеса на мафията.
Днес доверието в институциите на Република България е сринато до рекордно ниски нива. Тази Република бе е зачената в грях. Твърдението на Манифеста, че това е Републиката, която “градихме, ние и нашите деди” е невярно. Днешната Република не е нито чиста, нито свята. “Чиста и свята” е Републиката в тефтерчето на Апостола и визиите на възрожденците. Тяхната “чиста и свята Република”, основана на принципите на народовластието, Свободата и законността, не е “Народната Република”, замислена и градена във времето на червения терор и последвалата комунистическа диктатура.
Републиката, създадена по този начин, мимикрира през конституционните промени от 1991. Те бяха наложени от ченгетата и комунистите в Седмото Велико народно събрание. Тази Република не може, а вероятно дори не трябва да бъде спасявана. Реанимацията ѝ, без да бъде посочен ясно проблемът, създаден от комунистическия елит, ченгетата и организираната икономическа престъпност, е невъзможна.
Търсене на решение на този проблем би означавало пълна и дълбока обществена промяна, сравнима с възникване на Трета Българска Република. Пропоеживяхме комунистическата “народна” и поскомунистическата мутрорепублика, трябва да се опитаме да градим чистата и святата Република...
А в Манифеста за Републиката липсва такъв намек...
