Епопеята с родната ни съдебната реформа в момента е толкова комплицирана, че е трудно да бъде проследена въобще нейната хронология. Но струва ми се, че най-важното е онова, което се опита да направи вече бившият министър на правосъдието Христо Иванов. Той се опита да прокара въпросната реформа, но това не се получи. Нека да видим какво всъщност доведе до оставката на Иванов.
Предложението на ниво комисия за прокурорската квота беше за общо 11 членове - шестима „професионални“ членове, т.е. избирани от прокурорите и следователите и петима, избирани от парламента. Квотата на шестимата „професионалисти“ включва главния прокурор, четирима пряко избрани от прокурорите и един член, избиран от следователите. На практика този текст покрива виждането на АБВ, изказано на ниво комисия и което предизвика куп критики и обвинения за нарушение на „историческия компромис“ от лятото на тази година. Тогава предложението беше за 6:6 – още един избиран от Народното събрание член на прокурорската колегия. В крайна сметка предложението на Реформаторите от „историческия компромис“ не беше прието – с 82 гласа „против“, 34 от които на ДПС и 113 „въздържал се“, 81 от които от ГЕРБ. Това на АБВ беше одобрено с 204 гласа „за“, при 12 „против“, 10 от които Реформатори.
Главният прокурор председателства заседанията на тази квота, която решава назначенията, повишенията, пониженията и уволненията на прокурорите и следователите.
Съдийската колегия се състои от 14 членове, като включва председателите на ВАС, на ВКС, както и шестима членове, избирани пряко от Народното събрание плюс шестима членове, избирани пряко от съдиите – пак по предложение на АБВ. Реформаторите искаха изборът от парламента да е на петима членове, а общо членовете да са 13. Председателят на ВКС председателства заседанията на тази квота, която решава назначенията, повишенията, пониженията и уволненията на съдиите. И тук предложението на АБВ мина – пак с 204 гласа „за“, но само 7 „против“, от които четирима Реформатори.
В чл. 130б, ал. 1 беше предложено правосъдният министър да председателства пленума на ВСС, но той да не може да участва в гласуването. Този текст беше приет със 193 гласа „за“, при 27 „против“. Самият пленум включва членовете и на двете квоти, като най-важните му функции са следните: приема проекта за бюджета на държавната власт, решава и дали мандатът на член на ВСС да бъде прекратен – заради оставка, заради извършено престъпление, заради сериозен здравословен проблем или заради дисциплинарно уволнение, както и предлага на президента да назначи или освободи съответен човек на постовете председател на ВКС, на ВАС и главен прокурор. Това предложение беше прието с 201 гласа „за“ и 31 „против“, при двама „въздържал се“.
Нещата около реформата са доста по-сложни, отколкото изглеждат. Дяволът е в детайлите, както се казва. Дано да доживеем тя да се случи. И за предпочитане е да не се давим в морето от бутафории, а да погледнем истината в очите. И да изплуваме.
