Ние сме родината на политико-идеологическата хамелеонщина, партийното пребоядисване и успешната подмяна на автобиографии. Това е особено показателно по отношение на релацията комунизъм-антикомунизъм. Всъщност тази релация е ключът към сърцето на старата и развратна уличница, съвкупляваща се с всеки, наречена Български Преход. Довчера си лъскал обувки и копчета в Москва, търсейки благоговението на Кремъл, а днес вече си евроатлантически копелдак , който съзерцава уриниращото момченце в Брюксел. Преди десети ноември 89-та си се разкарвал в червената си униформа по коридорите на ЦК на БКП, а днес гордо и славно крачиш в кулоарите на Европейската комисия. Ах, клета, клета българска съдба…
Вижте например новия министър на родното ни образование – Меглена Кунева. За нейната биография съвсем закономерно и целенасочено са изпускани редица факти и обстоятелства с основополагащо значение. В публичното пространство се скатават редица незададени въпроси. Не очаквайте да ги чуете от анализатори, социолози, политолози, журналисти – конюнктурният им характер не им позволява да говорят истината. За тях важи правилото, че е важна истината, само истината, но не и цялата истина.
Един такъв интересен въпрос е какво е правила г-жа Кунева в казионния комитет по правата на човека, създаден от Секретариата на ЦК на БКП и контролиран пряко от Държавна сигурност в периода 1988-1990 година? Този комитет е имал чисто репресивен характер и се борел с идеологическите противници на комунистическия режим. Такива противници са били хора като Бай Илия Минев, например – създател на първата истинска дисидентска организация в България след 1947-ма година, а именно Независимото дружество за защита правата на човека. Той е лежал над тридесет години по тоталитарните затвори. Но както се казва – едни са гниели по затворите, забравени от всички, а други са успели да си пренапишат автобиографиите. И то съвсем успешно.
Друго основателно питане е, дали са достатъчно захаросани облагите от това да бъдеш Пръмова снаха? Все пак Пръмови са голям и мощен комунистически клан.
А защо г-жа Кунева не е разполагала с достатъчно красноречив информационен масив, когато е встъпвала в преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз? Предварително подготвила едно кратко „Да“, което трябва да промени националните съдбини, тя не е имала актуална и достоверна информация за българското стопанство, икономика и т.н. А това е повлияло страшно много за бъдещите субсидии, които ще бъдат отпуснати на страната ни.
Как, защо и при какви условия бяха затворени трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“? Защо не се проведе публична политико-икономическа конференция по този въпрос? Защо той бе скътан под килима на общественото полезрение? Г-н Ферхойген – еврокомисарят по присъединяването на България към Европейския съюз заявява в едно интервю следното : „В Брюксел бяхме изненадани от отстъпчивостта на българското правителство за АЕЦ „Козлодуй“. Малко по-късно той казва, че всъщност Европейската комисия никога не е взимала решение за затварянето на двата блока на централата…
Каква в действителност е сагата с БНП „Париба“? И достатъчни за покриването на материалните потребности на г-жа Кунева ли са около трите хиляди щатски долара, които тя получава като „компенсация“ от банката, поне според авторитетната финансова агенция „Блумбърг“?
Все въпроси, на които надали ще получим адекватни отговори. Българското общество, ако въобще предположим, че то все още съществува, се е скрило отново зад дувара от оправдания, лъжи и бутафории. И си живурка там съвсем спокойно.
Дори не искам и да си помислям какво го чака нещастното ни българско образование. Най-вероятно Ботев ще бъде обявен съвсем скоро за „противник на проевропейското развитие на България“, защото е бил социалист-утопист. Подобни халтури и изненади ни очакват, не се самозалъгвайте.
А старата и развратна уличница продължава със съвкупленията. И този факт никога няма да се промени. Секс и мистификации. Или както казва Валентин Моллов, създателят на Първа частна банка : „Каква я мислехме, а тя каква стана.“
