Учени от изследователския център ЦЕРН в Швейцария, обявиха откриването на нова субатомна частица. Тя може да се окаже "бозон Хигс", или "Божията частица", която според стандартния модел на физиката е създала цялата маса на вселената. Това беше постигнато с ускоряване на частици в Големия андронен колайдер, където след чутовен сблъсък се търси именно тази уникално нова частица.
Това обаче поражда и някои въпроси. Някои учени се опасяват, че при тези опити, при сблъскването на елементарни частици с такава огромна скорост, могат да се създадат "черни дупки". Тези физически състояния са уникални, защото поне по това, което се знае за тях, могат да се разширяват неимоверно бързо и опасно. Това от своя страна може да доведе до изкуственото създаване на "черна дупка", която да "изяде" познатия ни свят. Това са опасенията и на учени, и на богослови. Всъщност, защо търсим тази частица Хигс-бозон, за какво ни е тя, какво ще промени и какво ще докаже...?
Според физикът, астроном и доктор на философията Юрий Пидопригор, все още е рано да се говори за откриването именно на бозона Хигс. Намерена е частица-кандидат за това, но дали това наистина е частицата-носител на "масообразуващо" поле и, второ, дали нейните свойства съответстват на предсказаното от теорията, все още предстои да бъде доказвано. Всъщност, се създаде една изкуствена сфера на PR, която имаше за цел да ни каже, че ако бъде открита тази частица, ще стане ясно, че светът е материален и няма Бог...! Да, ама не, както казваше един известен журналист! Дори и да бъде открит Хигс-бозонът, това не променя стандартната теория на физиката, или поне не я видоизменя до неузнаваемост.
В същото време, откриването на тази частица по никакъв начин няма да промени и стандартното богословиие поради простата причина, че състоянието на въпросите в съществуващото status quo /статукво/, си остава същото. Става дума за това, че дори и да бъде открита "частицата на Бог", това не означава, че той не същуствува, защото все някой трябва да е създал и тази именно частица. Тя не се е появила от нищото, защото нищо плюс нищо обикновено е равно отново на нищо. Разбира се това не е непременно непроменима максима, но каквото и да наблюдаваме като материално състояние, то несъмнено е възникнало от процес, който го е предизвикал, а този процес също е бил предизвикан от друг процес и така все някога и някак се стига до един изначален процес, който също трябва да бъде обяснен като произход и първопричина. Тук именно науката е безсилна, просто защото абсолютните стойности са на страната на научния креационизъм, или-богословието в своята най-изкристализирана форма.
Струва ли си, да развиваме науката с номинална цена на това, да изгубим познатия ни свят, а заедно с него да погубим и самите нас...? Каква е ползата да познаваме света и неговата съкровена вътрешност, но да ни няма нас самите, тогава кому би било нужно това познание...?
Все повече гласове се чуват в полза на твърдението, че зачестилите земетресения по света, както и природните бедствия, са предизвикани от това, че "бъркаме в душата на Бог", тоест, правим неща, които изоснови променят физиката и химията на планетата ни, но не като науки, а като вредни влияния от човека.
Добре, вероятно все някога ще намерим Хигс-бозонът, ако вече не сме го открили. Ще променим някои закони на физиката, някой ще получи Нобелова награда за това, ще се обогати науката и познанието ни за света. Вярно е, че именно така са се развивали науките в историята на човечеството. В същото време обаче, трябва да си даваме много, ама много ясна сметка, че колкото повече развиваме науката, толкова повече се доближаваме до едни идеални основи, отвъд които не бива да преминаваме, защото нито имаме сили да контролираме процесите там, нито имаме познанията да върнем нещата назад и да "възстановим заводските настройки"! Никой не иска от учените да не работят и да не развиват познанието, защото именно по този начин се развива светът. Трябва обаче да се замислим, дали няма и други начини да развиваме науките, без да застрашаваме нас самите и сигурността на познатия ни свят.
Откриването на така наречената "Божия частица" няма да накара вярващите в Бог да станат невярващи, но и няма да предизвика вяра в тези, които по принцип са невярващи. Тогава, защо изобщо толкова френетично и самовглъбено търсим тази частица...?
