Миналата седмица Народното събрание реши, че самолети на съюзнически държави от НАТО ще могат да участват в мисии по охраняване на въздушното пространство на България, в случай че се наложи (Става въпрос за т.нар. Joint Air Policing Missions with NATO Allies).
До този момент България бе единствената страна от югоизточния фланг на НАТО, която отговаряше напълно сама за опазването на въздушното си пространство.
Но процедурата по решението бе съпътствана с голяма доза политически популизъм, който успешно пренесе нови небивали страхове у обществото. Страхове, свързани с отминали наченки от времето на Варшавския договор и даже от периода преди Освобождението.
Независимият депутат Велизар Енчев заяви, че по този начин България обявява символична война на Русия. Таско Ерменков от БСП пък акцентира върху 5-те века османско владичество. Красимир Каракачанов от ПФ и негови колеги от БСП предложиха самолети на съседни страни, които членуват в НАТО, в това число и на Турция, да не могат да опазват въздушното пространство на България. Не липсваха и изказвания против членството на България в НАТО.
По всеки един от изложените по-долу 7 въпроса се чуха спекулации, които обаче фактите оборват. Ето защо опасения са твърде преувеличени.
#1. Има ли разлика между Османската империя, под чиято власт българските ни предци са живели 5 века, и съвременна Турция?
Категорично да. Разликите са много и са огромни.
Османската империя е абсолютна монархия, а Република Турция е светска държава. Османската империя е съществувала в съвсем различна епоха от днешната, в периода 1299-1923 г. След Първата световна война е подписан Лозанският мирен договор от 1923 година, който слага край на многовековната ислямска империя, наследена от светската Република Турция.
В периода 1923 – 1938 г. Мустафа Кемал Ататюрк, наричан „баща на турците“, провежда радикални реформи в дотогавашното османско общество, превръщайки го в светско и приближавайки го максимално до обществата в Европа.
Религията е отделена от държавата. Въведена е правна система от европейски тип. Забранено е многоженството, а жените имат право да гласуват наравно с мъжете в демократични избори. Арабското писмо е заменено с латиницата. Заменен е и лунният календар с григориански. Неделният ден е обявен за почивен. И още стотици други реформи.
Тоест рутинните предразсъдъци, които част от българските политици все още внушават у обществото за политическа употреба, са базово нереалистични.
#2. Колко пъти през последните 100 г. наистина се е случвало турски военни сили да нахлуят на територията на България?
Нито веднъж. За последно България и Турция воюват една с друга по време на двете балкански войни.
#3. А съществува ли реална опасност все някога Турция да нахлуе в България (oт каквото българите са се страхували преди 1989-а година)?
Категорично не, поне докато Турция е член на НАТО.
Ако по време на тоталитарния период у нас Турция е считана за заплаха поради членуването в различни военни блокове - България в Организацията на Варшавския договор, а Турция в НАТО, то днес двете страни са военни съюзници в рамките на НАТО. Предвид международните договори, абсурдно е да се допуска такъв сценарий (за повече подробности, вижте въпрос № 7).
#4. Тогава как се случва така, че Турция окупира Северен Кипър?
Преди да се отговори на този въпрос, добре би било да се обобщят някои исторически факти.
През 1960 г. Кипър получава независимост от Великобритания. С независимостта и гръцката, и турската общност получават право да бъдат част от управлението на страната.
През юли 1974 г., когато Гърция се управлява от диктаторска военна хунта, подлагаща на репресии гръцкия народ, е извършен военен преврат в Кипър. В резултат от него контролът над острова преминава в ръцете на Никос Сампсон - представител на гръцка организация, която се бори за присъединяването на Кипър към Гърция, което е и една от целите на режима на полковниците в Атина.
Опасявайки се от евентуалното присъединяване на Кипър към Гърция и в съответствие с Договора за независимост на бившата британска колония от 1960 г., на 20 юли 1974 г. Турция изпраща свои военни части в Кипър, поразявайки преврата. Въпреки възстановяването на независимостта, Турция отказва да изтегли войските си с аргумента за необходимостта от защита на кипърските турци, който отказ не се приема добре от международната общност.
Така Кипър се оказва разделен на две: на северна част, контролирана от Турция, и южна част, намираща се под контрола на кипърските гърци. Така е и до днес. През 1983 г. Севернокипърската турска република обявява независимост, но Турция е единствената държава, която я признава.
Преговорите за обединение на острова продължават отдавна, но така и не водят до резултат. Последният опит за обединение се проваля на референдум, който се провежда под егидата на ООН на 26 април 2004 г.
На 1 май 2004 г. гръцката част на Кипър става пълноправен член на Европейския съюз. Територията на Северен Кипър се разглежда като територия на ЕС, намираща се под чужда военна окупация. Затова живеещите в Северен Кипър не се ползват с привилегиите на ЕС.
#5. Но щом не може Турция да нападне друга НАТО-вска държава, тогава как се допуска окупацията на Северен Кипър?
Турция не може да нападне друга НАТО-вска държава, защото това е недопустимо в рамките на НАТО (Вижте 6-и въпрос).
А отговорът на въпроса всъщност е много прост: Република Кипър никога не е била НАТО-вска държава. Тя днес е една от малкото страни-членки на Европейския съюз, които не са част от военния алианс.
През февруари 2011 г. парламентът в Никозия одобрява кандидатурата на Кипър за членство в НАТО. Но президентът налага вето, тъй като това, по думите му, би възпрепятствало преговорите за преустановяване на спора със Северен Кипър, както и демилитаризирането на острова.
Турция, която е пълноправен член на НАТО, от своя страна би могла да наложи вето на опита на Кипър да се присъедини към НАТО, докато спорът не бъде разрешен.
#6. Щом Турция не представлява пряка заплаха за България, тогава защо все още се внушават такива страхове?
Защото този популизъм все още е политически удобен в България. И защото значителна част от политиците ни, от които произлиза той, все още живеят духом в 70-те години на миналия век и така са свикнали да разбират региона и света.
Тенденцията да се демонизира Турция в наши дни се крепи основно на остатъци от миналото, най-вече на внушенията от периода преди 1989 г., които са лесно усвоими за масовата общественост. А тенденцията положението с демокрацията в Турция да се влошава през последните години под управлението на Ердоган всъщност е същественият тревожен факт.
#7. Ако хипотетично Турция все пак реши някога да ни нападне, тогава кaкво ще последва? Какво се случва, когато страна-членка на НАТО нападне друга страна-членка на НАТО?
Досега до такава ситуация никога не се е стигало.
Но ако все пак се стигне някога до положение, в което една страна-членка на НАТО да нападне друга страна-членка на НАТО, преди да се предприеме друго, невъвлечените в конфликта страни от НАТО биха могли да се опитат да разрешат ситуацията с преговори. Ако те не доведат до резултат, тогава може да се прибегне до икономически санкции и дипломатически натиск, за да бъдат принудени враждуващите страни да разрешат спора си по мирен път.
Единственият до момента по-забележим пример за спор между страни-членки на НАТО е този между Гърция и Турция по повод Северен Кипър. Но между двете страни възниква просто спор, тоест не е имало военен конфликт между тях, откакто са съюзници във военния алианс. За да бъде постигнато поне временно разрешаване на спора, е оказан значителен натиск и върху двете страни-членки на НАТО от страна на международната общност. Макар и да не е постигнато най-доброто решение, каквото би било единствено обединението на Северен и Южен Кипър, то поне е предотвратено избухването на по-мащабен военен конфликт.
В Член 1. от Вашингтонския договор е ясно упоменато, че страните по договора се задължават да не прибягват до действия в своята външна политика, които не съответстват с целите на Организацията на обединените нации, в това число и до използване на сила. Ако някоя страна от НАТО наруши този член, бидейки в нарушение на договора, тя вероятно може да бъде подложена на санкции, в това число и изпъдена от алианса.
Използвани източници: Български информационни агенции (БТА и Медиапул); The North Atlantic Treaty (1949), достъпен на Nato.int; United Nations (UN.org); Онлайн ецниклопедии (Encyclopedia.com и Wikipedia.org).
