Политическите пиари, за разлика от психоаналитиците, са вредни. Много вредни. За разлика от психоаналитика, който търси причината за невротичните и психичните разтройства, политическият пиар почти винаги и почти задължително ги причинява.
Случката с българския премиер в Лондон доказва това. Той обитава стая с меки стени, без остри ръбове. Единственото, с което разполага, за да добие представа за себе си и за участието си в общественополитическия живот, са “огледалата” на пеевските медии.
Синдромът на Алиса в огледалния свят е състоянието, в което е изпаднал Борисов в своя живот между “Дондуков” №1 и Банкя — мащабите са нереални, изкривени и непропорционални. Величан от медийния сервитут, Борисов е развил остра микропсия — всичко в обкръжаващия го свят се е смалило до незначителни, лесни за контрол и обяснение мащаби. Всички икономически въпроси се свеждат до “искат ми, давам едни десетки или стотици милиони”, демографският проблем се свежда до “очакваме от младите хора да правите бебета”, а борбата с корупцията се свежда до абстракции за “усвоените еврофондове”... Светоусещането на българския премиер по отношение на връзките му с “успелия млад мъж”, определен от Шпигел като “айсбергът на корупцията, показателен за развитието и механизмите на българската демокрация и пазарна икономика”, е изкривено в огледалния свят на подконтролните на семейството на Пеевски медии. На въпросите дали след всичките си досегашни действия като премиер и лидер на най-голямата парламентарна партия, оглеждайки се в огледалото на медийната пропаганда, той не вижда отражението на “корупционния айсберг”, Бойко отвръща: “това категорично мога да кажа, че не е вярно! Категорично!”
Всеки проблем, независимо от мащабите му, е опростен до елементарно отрицание — “категорично не е вярно”, а ако това не помогне, медийната пропаганда услужливо раздухва конспиративни теории и измислени гей скандали, щедро гарнирани с “потни долари”, платени от чужди разузнавания. “С цялата си отговорност” Бойко обяснява всичко с еврофондове и магистрали, но дори там политическата микропсия му пречи да разбере реалните мащаби на собствената си несъстоятелност и проблема с липсата на доверие. “Беновска пита” и други подобни медийни вувузели подхранват политическия му гигантизъм до степен, в която възприятията му за реалността се изкривяват до абсурдни форми. “Бойко е призван” — това внушават пропагандистите, а пиарите внушават, че само и единствено той е гарант за стабилността на държавата. Лъжовното чувство за историчност и политическо всемогъщество (“бил съм ги, пак ще ги бия на избори”) подхранват усещането у Бойко, че подобни проблеми са дребни камъчета в краката му, които могат да бъдат решени с лекотата, с която алхимикът мърмори заклинанията си, но златото така и не се ражда, а оловото си остава олово.
Кетегорично не е вярно, казва Бойко, оглеждайки се в медиите на Пеевски, че корпулентната фигура на бизнесмена-депутат все по-видимо наднича зад натовареното с историческа призваност тяло на премиера. Категорично не е вярно, че Бойко става Пеевски — това ни казва той, въпреки че реалността в нашия свят е различна от отразения в медиите на Пеевски огледален свят на Бойко. Няма как да е вярно в изкривените му от микропсия възприятия в страната на медийните чудеса. Влезнал в огледалния им свят, Бойко става голям, много голям. Толкова голям, че се провиква надолу към съгражданите си: “К'во чакате, бе?! Реформи ли?!...” Проблемите са незначителни, точно колкото и оплакващите се от тях. Те са малки, те са в краката му. Той е призван. Бие всички на избори. А медиите услужливо раздухват величието му… Затова и отговорите на всички въпроси са лесни. И профанни. Съмненията се отричат с лекотата, с която всяко дете отрича белята: “Не е вярно, не бях аз…”
Реалността, извън огледалния свят на Бойко е по-различна. Съдебната реформа бе опраскана с гласовете на партията на Пеевски. Европейската комисия констатира “нежелание от страна на прокуратурата да продължи разследванията, в това число по случаи, свързани със средства на ЕС…” Корупцията и организираната престъпност са константни величини, които все повече се превръщат в европейски проблем заради източваните евросредства. Въпросът вече не е “как ще ги стигнем американците”, а “кога ще ги стигнем румънците”. В Румъния се разследва паралелен и свързан с българска банка случай за източване на 26 милиона евро. В северната ни съседка вече има повдигнати обвинения. У нас банката и съучастниците са чадъросани, а прокуратурата нехае. Банката е същата, която наскоро получи държавна помощ. Вероятно е сред онези, за които Бойко каза нееднократно, че са им “помагали и са давали стотици милиони, за да ги спасят и за да запазят стабилността им”. Журналистически разследвания показват как въпросната банка е източена с милиарди, в полза на щастлив кипърец-късметлия, но обвинения не са повдигнати…
Разбира се, като говорим за “усещането за корупция”, което все по-отчайващо обхваща българите, няма как да не споменем конкурсите и обществените поръчки с предизвестен край, при които близо половин милиард лева отиват при фирми, свързвани с този, който Бойко не е в огледалния си свят.
Усещането за политически и следствен чадър пък се подхранва от пълния отказ на прокуратурата да предприеме каквито и да било действия по отношение на начина, по който бе източена КТБ и за едни други 500 милиона лв. кредити към фирми на Пеевски. Но в огледалния свят на Бойко той и Пеевски са различни, нищо че партията на първия гласува за стабилността на втория, когато сменяха просветния министър… В огледалния свят на Бойко микропсията прави от това малък проблем.
Усещането, че Бойко и Делян са едно пък се засилва от факта, че министрите на Борисов замитат след Пеевски в КТБ, а депутатите му отказаха да разследват ефективно КОЙ и фалита на банката в Народното събрание. Но медиите и пиарите подсказват на Бойко, че това е заговор за дестабилизация на кабинета. Проблемът е малък — тридесетина конспиратори, занимаващи се с подривна дейност… Проблемът е малък, а Бойко — голям. И, както обикновено, различен от Пеевски.
Усещането, че политическите елити, законодателната, изпълнителната и съдебната власт, са порочно и криминално обвързани се подхранва и от отказа и неспособността на институциите да разследват съдържанието на разговорите между високо поставени магистрати. Нито съдебната власт, в лицето на ВСС, нито прокуратурата направиха каквото и да било, за да стане ясно бившата шефка на Софийски градски съд Владимира Янева истината ли говори, а Бойко и медиите на Пеевски сведоха разговора до женски лафчета между “две каки”. Проблемът е малък, а Борисов отново е много по-голям и значим…
Това са само няколко примера за състоянието, в което е изпаднал нашият премиер, благодарение на медиите на Пеевски и пиарите си. В огледалния свят на премиера това са малки проблеми, а Бойко е толкова голям в своя свят от медийни чудеса...