Народният съд, учреден през октомври 1944, според традиционната комунистическа пропаганда се свързва с отговорностите, които България има като победена страна. Комунистите, които са негови раревностни защитници и днес, ще кажат, че възникването му е било предопределено от bПримирието (от Москва, 1944) и Мирния договор (от Париж, 1947), подписани от страната ни. А това не е вярно.
Народният съд узакони левия червен терор в България и го продаде в чужбина. Съдът е учреден с указ на 04 октомври 1944 изпреварва с почти месец Московското примирие, подписано на 28 октомври 1944, с което България се задължава:
“...да сътрудничи за задържането на лица, обвинени в военни престъпления и за тяхното съдене и да разтури веднага всички намиращи се на българска територия прохитлеристки или други организации, които водят враждебна на Обединените Народи пропаганда и да не допуска занапред съществуването на такъв род организации.”
Разпоредбите на това примирие не предвиждат нито близо 3000–те смъртни присъди, нито предполагат почти 2000–те доживотни присъди като резултат от този трибунал.
Народният съд изпреварва с няколко години и разпоредбите на Парижкия мирен договор, по силата на който България се задължава:
“ да осигури задържането и предаването на съд лица, които са обвинени за това, че са извършили, наредили или поръчали извършването на военни престъпления или престъпления срещу мира или човечеството.”
И този документ, подписан от България, не оправдава нито червения терор и избиването без съд и присъда на хиляди българи, нито правния произвол на „народния“ съд .
Народният съд, създаден в нарушение на Търновска конституция, е узаконен инструмент за физическа ликвидация на опонентите на установената с преврат и със съдействието на Червената армия комунистическа власт. За начална дата на обхвата на „народния съд“ е посочена 1941-ва година, забележителна с няколко знакови събития. На 21 януари 1941г. е приет Законът за защита на нацията. Той е аналог на нацистките антиеврейски норми и вероятно има за цел да изпревари и предотврати буквалнотото им въвеждане в най–брутален нацистки вид. През март 1941г. България подписва Тристранния пакт, а през юни същата година доскорошните приятели и съратници – Германия и СССР, влизат във война, след като Хитлер напада Съветите.
Вероятно това са мотивите, с които комунистите определят за начална дата на чистката 01 януари 1941г.. Така биха свалили подозренията от себе си, нищо че по спомени на водещи комунисти от това време, самите те са подкрепяли присъединяването на България към Тристранния пакт и дружбата между братските тогава СССР и Германия.
Георги Димитров дава ясна инструкция съставите на Народния съд да бъдат безмилостни.:
“никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля…”
В резултат на дейността на народния съд “в името на народа” са избити 2730 души, доживотни тъмнични присъди получават 1921 души, 20 годишните присъди са 19, 15 годишните 962, 10г. получават 727. Издадени са и 3241 по-кратки присъди.
Успоредно с това, само за първите няколко месеца на комунистическата власт в България повече от 200 хиляди души са били репресирани — изселени, въдворени в лагери или пребивавали в трудови групи (според Поля Мешкова и Диню Шарланов “Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд”)
На Нюрнбергския процес в Германия, който трябва да осъди виновниците за Втората Световна война, на смърт са осъдени 12 души а затвор (10, 15г. и доживот) получават 7. Несравними като числа са и по-леките присъди на процесите, съпътстващи Нюрнбергския. От 185 обвиняеми 142 са осъдени. От тях смърни присъди получават 24 (11 променени по-късно на доживотни), 20 са с доживотни и близо 100 с присъди с различна продължителност.
На днешната дата — 01 февруари 1945г., в България са разстреляни близо 150 души — министри, депутати, царски офицери и генерали, съветници и един княз. Вината им не беше доказана по време на народния съд. Не беше доказана и по време на целия комунистически режим. Дори и днес носталгиците и поклонниците на БКП и Народната република България също не си правят труда да предоставят доказателства, в защита на извършените убийства...
На 1 февруари почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим в България.
