Преди два месеца румънският премиер Виктор Понта подаде своята оставка, след като в страната се проведоха масови демонстрации против корупцията. Протестите бяха възбудени от трагичен инцидент в нощен клуб в столицата Букурещ, при който загинаха десетки млади хора, като „Корупцията убива“ бе един от водещите лозунги, издигани от демонстрантите.
Борбата с корупцията и проблемите в съдебната система
Корупцията е голяма и в Румъния, и в България. Но през последните няколко години се забелязва относителен напредък по отношение на борбата с корупция отвъд Дунав, където все по-често се случва уличени в злоупотреби с власт и участвали в корупционни практики граждани да попадат под ударите на закона и да получават ефективни присъди.
Това се случи с бившия премиер Адриан Нъстасе, заемал длъжността на министър-председател в периода 2000-2004 г., с бившия транспортен министър Релу Фенекиу и с осем изявени спортисти и спортни деятели. В предварителен арест бяха задържани и един от най-богатите румънски бизнесмени, както и братът на румънския президент. Все илюстрации, които изглеждат напълно невъобразими у нас, поне към настоящия момент.
Що се отнася до статистическите данни, през 2013 г. България заема 77-ото място в Индекса за борба с корупцията, а Румъния е с 8 позиции по-напред – на 69-ото място.
Лустрацията
Макар и да се забави с повече от 20 години, което без съмнение означава, че тя има по-скоро символично значение, факт е, че през 2012 г. в румънския парламент беше приет закон, който ограничава политическите права на бивши функционери на режима на диктатора Николае Чаушеску.
В това число влизат всички бивши ръководители и активисти на комунистическата партия, членовете на правителството, членовете на Върховния съд, ръководителите на Главната прокуратура, ръководителите на дипломатически и консулски мисии в чужбина, сътрудниците на тайните служби, както и някои други чиновници на държавна служба по време на управлението на диктатора.
Лустрираните в Румъния имат 5-годишна забрана да заемат важни държавни и общински длъжности, сред които президент, депутат, кмет, съдия и прокурор.
Еврооптимизмът
И двете държави се присъединиха към НАТО през 2004 г. и към ЕС през 2007 г. Но в едната, поне според проучване на Евробарометър, еврооптимизмът е по-силен, отколкото в другата.
Румънците са сред най-вярващите в просперитета на ЕС европейски граждани. Единствено поляците са по-големи еврооптимисти от тях.
59% от румънците са еврооптимисти и 41% са евроскептици, докато при българите съотношението между двете групи е почти изравнено: 51 процента от българите са позитивно настроени към ЕС, а 49 процента са песимисти.
Иначе казано, предизвиканите от пропагандната машина у нас колебания, че страната ни може би не е поела по правилния път, в Румъния са значително по-слаби. Затова говори и фактът, че евроскептичните политически формирования в северната ни съседка получават изключително слаба подкрепа на изборите и не представляват абсолютно никакъв фактор в политическия живот на страната.
Заплащането на труда
Минималната месечна работна заплата в Румъния е малко по-висока от тази в България. Към ноември 2015 г. тя е 1050 леи (равностойни на 237 евро), докато у нас към същия период най-ниското възнаграждение е 380 лева (или 194 евро). Но цените на основните хранителни продукти отвъд Дунав са средно с 3% по-високи, отколкото тези у нас.
Брутният вътрешен продукт на северната ни съседка е три пъти по-голям, но и населението там е 3 пъти повече. В сравнение с полагащата се част от брутния вътрешен продукт на глава от населението в България, на един румънец се пада с 14% по-голяма сума от общия брутен вътрешен продукт на страната.
Бедността
Процентът от населението, което живее под прага на бедността, и в двете страни е приблизително еднакъв – 21,8% от българите и 22,2% от румънците живеят под официалния праг на бедност, приет в съответната държава (тази формална граница на сиромашията е различна във всяка страна по света).
Медиите
И северно, и южно от Дунав има значителни проблеми в свободата на медийната среда. Но докато страната ни пада все по-ниско в Индекса на медийната свобода и в последната класация на „Репортери без граници“ заема незадоволителната (меко казано) 106-а позиция, то през 2015 г. Румъния стои на относително доброто 52-ро място.
Нещо повече – северната ни съседка никога не е класирана на толкова ниска позиция, колкото България в последния доклад. Според изнесените за периода 2002-2014 г. данни, 70-тото място е най-ниската позиция, която е заемала Румъния по отношение на свободата на медиите, и то през вече относително далечната 2004 г.
Престъпността
Престъпността у нас е чувствително по-голяма. В сравнение с тази в Румъния, регистрираните от полицията престъпления са средно с 72% повече, като нападенията с цел грабеж у нас се случват три пъти по-често. Броят на регистрираните случаи на изнасилвания на глава от населението в Румъния обаче е с 68% по-висок. И двете разлики изглеждат наистина значителни.
Употребата на наркотични вещества в нашата страна е 6 пъти по-голяма, отколкото в страната на Карпатите, поне според публикуваните в Nation Master данни.
Броят на самоубийствата на 1000 души у нас е с 3% по-голям, отколкото при северните ни съседи.
Още интересни прилики и разлики между България и Румъния
Икономическата свобода е еднакво ниска и в двете страни.
Земеделието в Румъния е значително по-развито, като в него са заети 7 пъти повече работници при 3 пъти по-голямо население от това в България. Това означава, че поне два пъти повече души на глава от населението са заети в този сектор отвъд Дунав.
Детската смъртност у нас е с 51% по-често явление.
Възможността човек да не доживее до 60-годишна възраст при северните съседи е с 15 процента по-малка, отколкото в България.
Нашата здравна система е с 27 % по-качествена, отколкото румънската, поне според публикуваните на сайта за глобални статистики Nation Master данни.
Изотчници на данните: Евробарометър; Евростат; Nation Master.
