"С една имперска държава като Русия трябва да се държиш по подобаващ начин, като имперска държава — с необходимото уважение..."
К. Цочев, зам.-председател на 43 НС от квотата на АБВ.
Турският посланик трябвало да бъде изгонен. Трябвало да бъде обявен за “персона нон грата”... Съгласен съм с Костов в частта, за неприемливото поведение на посланика. Правителството не трябва да подминава това с мълчание. Политиците — още по-малко!
Обаче цялото дясно мълчи за един друг посланик. Руският…
С какво Юрий Исаков е по-приемлив? С какво изявите, при това постоянни, на руския посланик, са по-различни от тези на турския му колега? Няма да коментирам случая с “Оня списък”, при който според публикации в медиите, Доган предава на Турция имената на около 1300 действащи разузнавачи. Тогава, а и до ден днешен никой "не ебава" Доган и ДПС за това...
Разлика между Исаков и турския му колега, по мое скромно мнение, няма.
Нито един път нито един български политик не е настоявал със същата твърдост за дипломатически санкции срещу агентурата на Кремъл в София. Дори да е имало някаква спорадична критика, тя е била вяла и плаха и не е резонирала с подобна сила в медиите. А е трябвало!
Имало е за какво…
Разбира се, първото нещо, което е най-видимо и за което се сещам веднага, е “прякото подчинение” на Столична община и МВР на Руското посолство по отношение на “жалона на поробителите” (по проф. Далчев) — т. нар. паметник на съветската армия-окупатор. Многократно Исаков и Руското посолство се намесват в суверенните ни дела, давайки преки разпоредби, в писмена форма, за арести на “вандалите” и 24-часова охрана на чугунената лъжа в Княжеската градина. За по-сигурно и по-добър контрол Русия дарява дори камерите, с които се наблюдава Паметникът…
Друг важен момент е аналогичната ситуация, при която Сидеров се жалва на руския посланик Исаков през ноември 2015. Само месец по-късно Местан се оплака от репресии на турския. Щеше да е добре да се помисли и върху тази основателна причина за искане на обяснения от посланик Исаков.
Поведението на партия Атака като прононсирана про-кремълска партия е очевидно. Сидеров, наричан “Човекът на Путин в София”, нееднократно е давал да се разбере, че според него в България не достатъчно силно обичаме и следваме Кремъл. Честите му визити при Исаков и в Москва са изпълнени с оплаквания от страна на проруския български “националист”. Очевидно е, че Исаков играе ролята на негов московски “наблюдаващ офицер”. В допълнение можем само да си припомним и разследванията в западните медии за финансираните от Москва и Путин проруски (псевдо)националистически, крайно леви и крайно десни партии в Евросъюза. Излишно е да напомням и откровенията на руски КГБ офицери за агентурата на Кремъл в София, наброяваща около 120 души и 10-те милиона Евро, които Москва харчи за пропаганда в България. Към тях добавете и десетките милиони, харчени по корупционни схеми и медийна пропаганда на проектите от “Големия шлем”...
Стигаме до трети интересен момент: натискът на Исаков по руските геополитически проекти, “опаковани” като енергийни. Т.нар. “Голям шлем” — тръбите “Бургас-Александруполис”, “Южен поток” и АЕЦ "Белене". Да, по силата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, посланиците “представляват изпращащата държава в приемащата държава”, водят преговори и работят за развитие на “взаимоотношенията в областта на икономиката, културата и науката”. Но това представителство се осъществява в условията и зачитайки “суверенното равенство на държавите”.
Позицията на Исаков за Южен поток е достатъчно категорична — Русия прави подарък на България, който “трябва да отстояваме със зъби”, този проект е наш “национален интерес”, при който “членството в НАТО или Евросъюза” може да бъде заобиколено.
Внимателният прочит на действията на посланик Исаков сочи по-скоро устойчива тенденция на систематична, не дотам деликатна намеса във вътрешните ни дела, далеч надхвърляща хипотезата за представителство на руското правителство и все по-ярко добиват очертанията на поведение на регент на Руската империя, за която говори Цочев.
Не по-различно е поведението на Исаков по казуса с АЕЦ “Белене” — той “винаги се е учудвал на начина на мислене на българските управляващи…” Исаков достига до крайни оценки на проекта “Белене”, които изключват правото на суверенен избор и решение на българската страна — строежът на “Белене”. Според него, централата ще е '”безусловен позитив, но не се съмнявайте, че ще [в Русия] преживеем и отказа от реализирането му…”
Очевидна е “диспечерската” роля, която Руското посолство играе в усилията на Москва да ползва София като свой “Троянски кон” в ЕС...
Да се върнем на идеята турският посланик да бъде обявен за персона нон грата в София. Според същата Виенска конвенция, всяка “приемаща държава” има право да направи това по собствена воля, без да дължи каквото и да е обяснение на “изпращащата страна” (чл. 9). Това е крайна мярка, която не е прилагана в България през последните 50-тина години. Преди нея обаче има няколко други възможни действия — посланикът може да бъде привикан в МВнР за обяснения. Може да му бъде отправена вербална нота. Има и други възможни дипломатически действия. Не оспорвам нуждата те да бъдат приложени към турския посланик. Изгонване на посланик е най-твърдата, последна мярка, преди да бъдат скъсани дипломатическите отношения. Мерките, предшестващи тази обаче трябва да бъдат приложени — с това съм съгласен!
В същото време твърдя, че те трябва най-сетне да бъдат приложени и спрямо руския посланик. Именно заради самоуважението ни в отношенията ни със страни с имперски и постимперски амбиции.
А Костов има опит с това. През март 2001, при неговото управление, от страната ни си заминават трима руски дипломати по подозрение в шпионаж…
Можело е тогава, трябва да е възможно и сега...
