Всяка година хиляди наши сънародници се отправят към западната ни съседка, където, привлечени най-често от по-ниските цени, прекарват новогодишните празници.
България и Сърбия са две граничещи помежду си балкански страни. Възприема се, че техните народи имат сходни темперамент и манталитет, а обществата им изглежда да имат идентични икономически и социални проблеми. Нека видим дали това наистина е така и как всъщност живеят хората от двете страни на границата.
И двете общества имат труден преход към пазарна икономика през 90-те години на миналия век, в който вилнеят мутри и избраници на тайните служби от тоталитарния период. Някои от вторите получават привилегията да станат олигарси, приватизирайки държавни предприятия. В Сърбия, освен всичко друго, има и поредица от страшни войни, които, за щастие, приключват с настъпването на новото хилядолетие.
Към днешна дата едната страна е член на НАТО и Европейския съюз от съответно 12 и 9 години. Другата все още не е направила своя важен цивилизационен избор между Запада и Изтока.
Но все пак нека видим в коя от двете страни хората живеят по-щастливо и в коя е налице по-значителен подем – в България или в Сърбия, предвид някои съществени показатели.
Брутният вътрешен продукт на България е с 36% по-голям, отколкото този на Сърбия. На глава от населението у нас се падат по 6986,04 долара, докато на всеки сърбин се полагат по 5189,58 долара, което е с 1/3 по-малка сума. Що се отнася до икономическото влияние в чужбина, България има двойно по-голям износ, отколкото Сърбия.
Размерът на средната работна заплата и в двете страни е еднакъв. Средното възнаграждение на сърбите е 507,08 щатски долара на месец, а на българите – 506,76 долара. Но цените на основните хранителни продукти в България са средно с 14% по-високи.
От статистическите данни може да се изведе, че разликата между много бедните и много богатите в Сърбия не е чак толкова драстична, колкото е тази в българското общество. Докато у нас 22% от населението живее под официалния праг на бедността, в Сърбия най-бедните са 2 пъти по-малко – 9,2 % от западните ни съседи живеят в крайна бедност. Иначе нивото на безработицата в Сърбия е два пъти по-високо, отколкото това у нас.
При приблизително еднакво население и в двете страни (около 7 милиона във всяка), хората в Сърбия, живеещи в градовете, са около 2 600 000, докато у нас те са двойно повече – 4 940 000 души. Това говори ясно, че в Сърбия липсва процесът на масова урбанизация, който у нас е особено активен през последните 25 години, или поне той там е значително по-слаб.
Нивото на престъпността в България е с около 30% по-високо, отколкото това в западната ни съседка, поне що се отнася до официално изнесената статистика на регистрираните престъпления. В България биват регистрирани 4 пъти повече изнасилвания, отколкото в Сърбия, както и 16% повече убийства. Но самоубийствата при съседите са значително повече - с 41 % повече, отколкото при нас. Западните ни съседи изпитват с 25 % по-малко страх да ходят сами по улиците нощем.
Други съществени разлики и прилики:
- броят на ражданията и в двете страни е еднакво нисък;
- сърбите потребяват с около ¼ повече електричество, отколкото ние;
- разводите в България, в сравнение с тези в Сърбия, са значително повече – с 62 %;
- в сравнение със сърбите, българите дишаме с 23% по-мръсен въздух;
- здравеопазването ни е с около 10% по-добро от тяхното;
- докато потребителите на интернет у нас са 3,4 милиона, в Сърбия те са значително повече - 4,1 милиона души;
- 62 процента от българите се определят като атеисти, докато сред сърбите този процент е доста по-нисък. 46,5% от населението в Сърбия не е религиозно.
Източник на статистическите данни: Nation Master.
Автор: Теодор Спасов
