Настоящият наръчник е написан от човек, живеещ с 3 (три) осиновени от улицата котки. Едната без крак, втората кривогледа, а третата е просто дебела. Неговата цел е да предостави нужната информация на начинаещите коткари и се базира на личен опит.
Линк към първа част: Пролет
Линк към втора част: Лято
Линк към трета част: Есен
Зима
Когато вън е студено, котката се залепя за вас като дъвка на обувката и няма спасение. Седнете да пиете кафе с косъм и да изпушите една цигара. Котките са върху вас.
Опитате се да пуснете пералня, котките са върху нея или в краката ви. Сядате да посърфирате в мрежата, котките са върху вас или на клавиатурата. А ако решите да четете книга, котката ще е особено любвеобилна и няма сила която да я спре да ви попречи с всичките й способи – цяло тяло, част от тяло, косми, мъркане, месене, мяукане. Тя моментално ще заеме пространството между вас и книгата и ще ви погледне с онзи осъдителен поглед – „К‘во, бе?“ Разбира се, всичко е гарнирано с косми, защото котките сменят козина и през зимата.
Обикновено през зимата котките се помещават върху радиаторите. Или върху вас. Нощем това е хем удобно, хем мъчително. Хем имате алтернативен източник на топлина, хем обръщането под завивките е непосилно, защото върху вас, над и под одеалото са разположени няколко котки. Разбира се, това включва и всесезонните дейности, които задължително се вършат нощем.
Добрата новина е, че завивките защитават тялото ви, в случай, че някакъв спор се разрешава върху леглото. Лошата е, че поне една от котките е под завивките и това не разваля хубавия бой. Напротив. Прави го по-кървав. Важно уточнение е, че не котките кървят.
По Коледа всички изпадаме в някакво умиление, което по-скоро е добре да се нарича умопомрачение, и се пазаруват хиляди ненужни неща. Голяма част от списъка на вещите без смисъл са котешките подаръци. Катерушки, играчки, залъгалки. Нито на катерушката ще се качат, нито с играчките ще се забавляват, нито вкусните хапки от сьомга за 15 лв бройката ще опитат. Най-много да подушат „вкуснотията“ и с погнуса да се опитат да я заровят в килима.
Единственото, което дарява радост на котката е кашон или торба. Тя ще се забавлява с часове, ръсейки късчета хартия из дома ви, докато вие се потите и влагате всичките си умения да сглобите колибката с меченца.
С торбите е малко по-опасно, защото има огромен риск да си навре главата в дръжките ѝ, от което да се паникьоса и да започне да тича като обезумяла, а торбата да плющи след нея, което да подхранва ужаса й и така докато или торбата се скъса, или котката се предаде. След подобни инциденти ще се наложи да правите основен ремонт.
Елха не украсявайте. Първо, тя ще е съборена и потрошена след 2 часа. Второ, котката ви ще повръща цяла седмица гирлянди.
***
В заключение, трябва да уверим начинаещите коткари в няколко неща.
Котката не си сменя козината един ден в годината, като този ден не е установен още.
Котката ви мрази, погнусена е от вас и ви гледа сякаш ви казва „Офф, живей, гнидо!“.
Котката не харесва жилището ви, не харесва подаръците ви, цветята ви, приятелите ви, вас. А вие ще ги боготворите.
Ще прощавате всички косми, драскотини, съсипани дрехи и мебели, счупения сувенир, който сте пренесли с треперещи ръце през два континента и 3 океана.
Ще перете в тягостна тишина, знаейки че е безсмислено и че дрехите скоро само с аромата си ще подсказва, че току що са изваденени от пералнята.
Ще отронвате въздишка без да спирате работата си, когато елхата ви се сгромоляса, след като сте я гласили 3 часа с цената на много набодени пръсти.
А когато превързвате надъвканите си и накълцани ръце, защото сте водили битка като тази при река Сома в Северна Франция, за да набутате хапчето за обезпаразитяване в устата на котката, ще се питате хиляди пъти защо.
Защо приемаме всичко това? Защо търпим?
Отговорът е лесен. Защото ги обожаваме и животът без тях ще е скучен. И без косми. А домът е дом там, където е котката.
