Много от отдавна бях решил да не се ядосвам заради това, но тази вечер научих от телевизията, че пушките се зареждат със снаряди!!! И това вече ми дойде малко в множко. Поради което седнах, и все още пускайки пара през ушите, натраках този текст.
Текст за качеството на преводите в България. Което, превеждането имам предвид, изобщо не е лесно. Не е лесно да превеждаш от английски, нито от немски или руски, не е лесно да превеждаш дори и от френски (въпреки че според стар виц френския е също като българския и само трябва да слагаш по едно „льо” пред всяка дума). Аз например се справям донякъде с английския – достатъчно за да чета и гледам филми в оригинал, но дори не си и помислям да се занимавам професионално с преводи. Защото за да се направи превод далеч не е достатъчно само да знаеш чуждия език.
Преди да продължа искам да ви уверя, че ние имаме добри преводачи (поне от английски, за другите езици не мога да съдя). Имало е случаи, при които съм се възхищавал как преводача е съумял с три думи да предаде абсолютно точно смисъла на сложен идиом или жаргон от оригинала! Но явно техния брой е крайно недостатъчен. Или просто на никой не му пука що за глупости се появяват в превода...
Една много често срещана елементарна грешка при преводите на филми и сериали е при „отрицание на отрицанието”. На български може да се каже (примерно) „Нищо не съм направил”. Никой обаче, чийто матерен език е английския, не би го казал така – ще присъства или само първото отрицание („нищо”), или само второто („не съм направил”) Поради което слабите преводачи често се объркват и обръщат значението на превода точно наобратно.
Тази грешка може и да е дразнеща, но поне е само грешка. Но не е просто грешка, а е мърлявщина да превеждаш и да не знаеш най-елементарни термини. Не става въпрос за сложна диагноза от „Д-р Хаус”, а за нещо наистина елементарно – като например да превеждаш военен сериал, а да не знаеш чиновете. И да не ти прави впечатление или да не ти пука, че в превода ти лейтенантът командва майор. Или да не знаеш какво е „gunnery sergeant” и да обясняваш, че е „артилерийски” сержант или още по-лошо – да си мислиш, че „gunnery” е име! Ами, дявол да го вземе, като не знаеш, питай чичко Гугъл!
Също толкова лошо е да превеждаш филм на морска тематика и да не знаеш, че корабите си имат корабни дневници. И че капитанът записва всичко важно именно във дневника, а не по „лаговете” (лаг е древен уред за определяне скоростта на корабът и от него се е получила единицата за скорост „възел”).
Или да вземем често употребяваното „take care”. Домакините изпращат гостите си и на раздяла си казват „take care”, което наш’те мъдреци го превеждат като „пази се”. От какво да се пазят, бре хора? Толкова ли не ви прави впечатление, че „пази се” звучи нелепо и не на място, и че в случая става въпрос за учтива форма на сбогуване (от рода на „всичко хубаво”)?
Да, всичко това е дребна работа на фона на сериозните проблеми, които си имаме. Но не е дребна работа това, че не ти пука как точно си свършил работата, за която ти плащат, и че те е домързяло да „изгубиш” 10 секунди за проверка в Google. Как беше там приказката... „Като знам какъв съм инженер, как да отида на доктор???” Явно напоследък същото е почнало да важи и за преводачите ни.
