Вчера (на 13 декември) се навърши месец от антентатите във френската столица, осъществени от членове на терористичната групировка ИДИЛ. При тях загинаха 130 души.
Месец по-късно във френските медии активно присъстват коментари и анализи за последствията от атаките, като един от водещите акценти се поставя върху въпроса кой реално печели от тези трагични събития.
#1) Терористите
Със сигурност извършителите на атентатите са сред основните „победители“. Всеки атентат се провокира от някакъв конкретен повод и има своите конкретни цели. Тези терористични атаки бяха извършени от ИДИЛ в пряк отговор на френската военна експанзия в окупираните от джихадистката групировка територии в Близкия изток.
Със зловещите си актове терористите успяха да всеят страх у европейското общество, което бе и една от основните им цели. Те дори успяха да провокират дебат за ограничаване на свободите в либералната ни общност, в името на укрепването на сигурността.
Но в същото време терористите от ИДИЛ са и тези, които най-много губят от атаките - трагичните събития в Париж ускориха военните процеси на международната общност в контролираните от тях земи.
#2) Франсоа Оланд
Само седмица след атаките, които се случиха късно вечерта на 13 ноември, колегите от France 24 публикуваха материал на своя сайт, в който загатват френския президент като един от основните облагодетелствани от атентатите в Париж субекти.
Дълги години (от изборите през 2012 г.) Оланд е с изключително слаб рейтинг на одобрение в обществото. Но само седмица след атентатите на 13 ноември, оказва се, Оланд постига одобрение, което е сравнимо с това на някои от най-популярните френски държавни глави, заемали този пост през последните десетилетия.
В началото на декември (тоест 3 седмици след парижките атентати) стана ясно, че доверието към Оланд е скочило от 15 % през ноември до 35 % в началото на декември.
Подобен скок в рейтинга на одобрение на Оланд се наблюдава и след разстрела на журналистите в редакцията на списание „Шарли Ебдо“ през януари тази година. Но тогава се задържа висок само за кратък период от няколко дни, тъй като общественото внимание бързо е привлечено от други проблеми.
Резултатите от анкета, проведена във Франция непосредствено след атентатите в Париж и публикувана във France 24, гласят това, че 87 процента от французите вярват, че френските служби за сигурност могат да се справят с терористите, но само половината от анкетираните заявяват, че изпитват същото доверие към президента и правителството.
#3) Националистическите партии и източниците на антиеврoпейската пропаганда
Непосредствено след атаките на 13 ноември се повишиха и рейтингите на консервативната партия „Републиканците“ на бившия президент Никола Саркузи, както и на крайно дясната партия „Национален фронт“ на Марин льо Пен.
Партията на Льо Пен е основният проводник на антиимигрантската и антиевропейската агитация във френското общество, като терористичните актове в Париж, състояли се по-малко от месец преди кметските избори, се явяват в доста удобен за нея момент.
На първия тур от местните избори, проведен на 6 декември, партията на Марин льо Пен спечели 1/3 от националния вот, докато техните съмишленици от партията на Саркузи получиха над 22 процента. Но на втория тур, проведен през изминалия уикенд, националистите във Франция загубиха изборите във всичките административни единици, където изглеждаше, че имат шанс за успех, като резултатите на "Републиканците" и социалистите бяха по-високи.
В края на миналата година стана ясно, че Марин льо Пен е получила заем в размер на 9 милиона евро от руска банка, като 2 милиона от тях са преведени по сметката на партията ѝ „Национален фронт“. Тогава Льо Пен отнесе сериозни критики, че финансирането на националистическа партия се осъществява с кредит от чужда банка. Тя пък отвърна на нападките като изтъкна, че заемът от руската банка се е наложил, тъй като никоя френска такава не е благоволила да отпусне кредит на партията ѝ.
По отношение на ролята на Франция като един от ключовите актьори в международната политика, партията на Льо Пен призовава към тясно сътрудничество между Франция, Германия и Русия. Тя е деен ласкател на Путин, като миналата година дори осъществи предизборно посещение в Москва. Изтъквала е, че и тя, и Путин са радетели за опазването на християнската същност на европейската цивилизация.
#4) Екстремизмът изобщо
Екстремизмът не намира измерение само в рамките на радикалния ислям, с каквото впечатление, за съжаление, остават повечето хора през последните десетилетия.
Екстремисти са и комунистите, и анархистите, и крайните десни елементи, и футболните хулигани, и мутрите – всички, които чрез страх и насилие налагат свои собствени или чужди идеи и интереси.
Във всяко общество, непосредствено след провеждане на терористични атаки, се създава усещане за несигурност и хаос, което е идеална предпоставка за окуражаване на всякакви крайни прояви, в това число и актове на насилие срещу представители на религиозните и етническите малцинства.
France 24 съобщава на своя сайт, че в дните след атентатите във Франция се забелязва рязко и неколкократно покачване на случаите на нападения от омраза срещу представители на малцинствата, обикновено извършвани от привърженици на футболни отбори.
Същата тенденция се наблюда и след други такива атентати, например в Русия и САЩ, съответно към кавказците и арабите.
***
Терористичните актове са събития, които очевидно могат да бъдат изгодни на много международни и местни играчи. Но от колективния разум на гражданите в едно общество зависи дали те ще се поддадат на страха и дали ще позволят да бъдат изманипулирани в техен ущърб.
Ако се озлобим към напълно невинни хора; ако позволим да бъде сломена вече реализираната идея „Европа без граници“; ако се съгласим да бъдат ограничени свободите ни в името на това да се чувстваме сигурни, това категорично би означавало, че терористите са ни победили. Защото тъкмо това е една от основните им цели – да подрият нашата либерална действителност.
Използвани източници: Al Jazeera; France 24; Reporters Without Borders; Wikipedia.
____
Как Оланд успя да спечели от атентатите? ВИЖТЕ ТУК.
