Дядо ми лъже, че умира.
Дядо ми ползва 112 за секс телефон.
Дядо ми умира.
На погребението се надига леко, проверява със здравото око дали го гледат, става и излиза през прозореца.
Куца за пред другите, подпира се и охка.
Дядо ми въкръсва.
Чудим се какво да правим с ковчега.
Препродаваме го евтино на опечалените.
За осемдесет години, дядо ми е умирал над двадесет пъти.
Набожен човек, следва христовия пример.
Хипохондрикът сам се качва на кръста и дава съвети на хората,
как да зачукат коловете, така че да не боли толкова.
И не боли много,
свиква се, като с унижението да нямаш на кого да кажеш добро утро от трийсет години.
Изпива ракийка, посяда, поляга, дава ми завета си - Пази се от грип!
Прави се, че издъхва и мълчи, като камък монах.
Дядо ми умря за последно.
Никой не му повярва и го откриха сам да върви към гробищата, да търси евтин ковчег под наем. Намери двустаен общински сандък, в който най-после почина завинаги.
Прати адреса си, ако ни потрябва за нещо.
Запали си сам свещ и я духна на лягане.
От 112 ни пратиха поздравителна картичка.