Премиерът на територията, в която изборите протичат под мотото “Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме” (и се избираме), определящ се като православен християнин, чудейки се с какво да блесне пред чужденеца, дошъл от протестанстка страна, се похвали, че “три папи са го галѝли по главата…”
“Тиквеник!..” – би възкликнал някой родител към детето си, ако същото направи някоя глупава беля. Ако аз възкликна: “Тиквеник!..” по отношение на премиера, той сигурно ще ме осъди за обида. Все пак, той е доктор по някакви противопожарни науки и втори мандат премиер… Голяма работа е! Бие всички на изборите! Затова ще си спестя възклицанието и само ще поклатя многозначително глава, уверявайки се, че освен икономически и медицински, премиерът ни е и дипломатически профан.
Няма да коментирам папските призиви за сваляне от престола на британските монарси през 16-18 век. Излишно е да се припомня на г-н Борисов, че през 1570 г. папа Пий V определя Елизабет I като “мнима кралица на Англия и слугиня на престъпността…” Той не го знае, за да му го припомняме. Не го пише във “Винету”. Няма значение дори това, че десетина години по-късно папа Григорий XIII пояснява, че “католиците трябва външно да се подчиняват на кралицата, докато не намерят подходяща възможност да я свалят от престола”... Борисов “три папи са го галѝли по главата”, какво го интересуват протестантите във Великобритания и католическите им проблеми?! Елизабет II, Елизабет I… Кой ти гледа? Нищо, че двете кралици имат почти пряка роднинска връзка през 14 поколения (защото Елизабет I не е имала деца).
Да се върнем в днешно време — британският премиер дойде в България с ясна цел – той иска “Великобритания да остане в един реформиран Съюз”. Освен това, “моят приятел Дейвид”, както фамилиарно го нарича Борисов, дойде в България, за да обсъди “въпроси, свързани със суверенитета, икономическото управление и миграцията”. През декември предстоят разговори на ниво лидери на страните в Европейския съюз по отношение на условията на Великобритания. Британският премиер се стреми към “обвързващи и необратими промени, без да вдига крак от газта”...
Камерън е обсъдил с българския премиер всичко това. Обсъдил е и тероризма — записването на данните на пътуващите, обменът на информация и незаконната търговия с оръжие. Обсъдил е и проблема с емигрантите и единните мерки за решаването на тази хуманитарна криза. Срещата между премиерите е била и по въпросите на незаконната търговия с оръжие.
Посещението на Дейвид Камерън дойде в България малко, след като обяви своите четири цели преди срещата на върха в ЕС, а визитата му в България е обвързана с подкрепата за реализацията им. Целите на Дейвид Камерън за Европейския съюз са:
— Да не прави разлика между страните-членки и страните извън еврозоната;
— Да обърне повече внимание на конкурентноспособността на общия пазар;
— Да даде възможност на Великобритания да не продължава с политическата интеграция в ЕС, а и самата политическа интеграция в ЕС да спре;
— Да даде на Обединеното Кралство повече контрол върху имиграцията.
Щеше да бъде хубаво медиите, примерно в петъчната “Панорама” по БНТ, да поразпитат премиера за това, какво се е споразумял с британския си колега, вместо да слушаме правителствените пиар глупости за “моя приятел Дейвид” и за това, колко е обикнал българската природа, докато Бойко го е “повозил в джипката”. Било забранено, ама той можел да си го позволи. Не е важно на коя маса и на кой стол в коя кръчма, решена в стилистиката на ранния мутренски преход, е седял Камерън. Не е важно дори какви селфита е пращал Дейвид на жена си.
Важни са темите за бъдещето на ЕС, за националната и европейска сигурност, за икономическия просперитет, за свободния пазар, за границата между човешките права и защитата от заплахата от ислямския тероризъм. Важни са и миграционните политики, предлагани от Великобритания, разбира се и в контекста на правата на българските граждани на Острова. Всичко това е важно, но не го чухме. Не чухме дори “конграчулейшънс, дженерал”, но чухме, че “три папи са го галѝли по главата” и видяхме дипломатичната ирония, с която Дейвид излезе от ситуацията.
А последният човек, на чието място исках да бъда в този момент, бе клетата преводачка…
