Захладня и стайлингът по улиците става потресаващ.
Огромна част от народонаселението е набухано в шапки, шалове, ръкавици, палта, ботуши. Ще си кажете: „Б*си зимата, човек!“
София, градът на смертелните студове. София, ледената столица на Севера. Сняг, ветровееее, гонят ме през нощните клади. Преспи и ледове са сковали републиката, дърво и камък от студ се пукат и ескимосите търсят спасение, хващайки шейната към южните земи, например Сандански. Не! Зимата не изненадва софиянци. Само кметството.
Софиянци очакват зимата. Облечени и набухани с топли одежди. Само дето вън е 6°С. Над нулата. Хора, накачулили трупове по телата си. По глави, ръце, по цял торс.
Висят трупове, а те ги разнасят с осанка на модно гуру и властелин на Макоцево от 3 век пр. н.е.
Само дето от катовете кожи и косми, телесата им са нестабилни и всеки миг ги чакам да се катурнат на една страна и да замахат безпомощно с крачка и ръце, увити в трупове, като безпомощна муха.
Стъклени очички; лисички, захапали крачката си; помпони; елечета с козина; якичка на якенцето с козина... Смрад на нафталин и аналогии със суха бабичка вещица.
Кожените облекла, хора, са толкова извън модата, извън морала, извън възприятията за стил, естетика и хуманност...
Не може да разхождаш пухкав пудел, а да носиш сетре от труп, което дори не ти е нужно по тия ширини.
Не може да имаш 5 котки у дома, а денем по улиците да си нахлузил елече с козина, подозрително напомняща котешка.
Между другото, в един друг свят този тип дрехи е оставен в миналото, защото има хора със спрейове, които ще напръскат гнусната дрешка в случай, че сте сбъркали да облечете подобно срамно нещо.
А, да, говоря за Норвегия, например. Там е малко по-хладничко, да ви кажа. И пак между другото, дрешката ви е била жива. И сте изцапани с кръв. А сплескана и потна коса от кожена шапка, защото вън е 6°С над нулата, не е якичка.
Съжалявам.
И когато някой ден ракът дойде и при мен и няма да има какво да губя, ще ме видите на улицата.
Със спрей.
