На 8 ноември тази година бяха проведени първите парламентарни избори в Хърватия, откакто страната се присъедини към Европейския съюз през 2013 г.
Изразявайки своята изборна воля, хърватите дадоха ключа за формиране на бъдещото коалиционно правителство в ръцете на „Мост“ – млада либерална коалиция.
Макар и трета сила, „Мост“ получи достатъчно голям процент от гласовете, за да разполага сега с последната дума в преговорите по съставяне на новия кабинет. Затова и бе едногласно обявена за истинския победител на изборите.
Иначе вотът бе спечелен от Хърватската демократична общност (ХДЗ), а на второ място, непосредствено преди „Мост“, хърватите поставиха понастоящем управляващата Социалдемократическа партия (СДП).
Защо успехът на „Мост“ е от значение не само за Хърватия, а и изобщо за Балканите?
Почти всичките отзиви за „Мост“ в коментарите и анализите в западните медии, появили се непосредствено след изборите на 8 ноември, са изцяло положителни.
Хърватски и чуждестранни политически анализатори коментират успеха на „Мост“ като голяма победа, която ще се отрази добре на демокрацията в адриатическата страна.
Новината бе приета от някои и като потвърждение на тенденцията за разбиване на балканския политически шаблон, в който едни и същи партии, обикновено две, са на власт от десетилетия.
Факт е, че новооснованата либерална коалиция е първият политически субект, който успя да преустанови доминацията на водещите две хърватски партии през последните 20-ина години, тоест още от отделянето на Хърватия от Югославия.
Най-силно тази тенденция бе усетена в Гърция, където неотдавна „Нова демокрация“ и ПАСОК бяха изтласкани от СИРИЗА на Алексис Ципрас.
Според Божо Петров - лидерът на „Мост“, ХДЗ и СДП са една сплотена група, в която би било много по-вероятно всеки да отстъпи властта на другия, макар и да се преструват на неприятели, отколкото да позволят на някой трети да влезе в затворения от тях властови кръг. Според него те нито са имали възможност, нито са искали да проведат наложителните в страната реформи. Друг негов съпартиец пък директно заяви в изборната нощ, че според него ХДЗ и СДП представляват една и съща фракция.
Успехът на „Мост“ изглежда още по-голям, ако се вземе предвид и фактът, че тази коалиция е либерална и се придържа към възгледи, които традиционно трудно виреят в региона на Балканите.
Какви са очакванията на хърватите?
С оглед на либералните схващания на ръководството на тази партия, гражданите очакват първия сериозен икономически скок в страната след няколко поредни години на икономическа криза.
Тези надежди допълнително подгряват и смелите реформаторски намерения на лидера на „Мост“ - Божо Петров, включващи реформи в държавната администрация и такива по отношение на непродуктивните харчове на държавата.
С какви обещания „Мост“ постигна този удивителен успех?
„Реформи“ е ключовата дума, която основните фигури от „Мост“ не спират да повтарят.
Сред основните предизборни обещания на „Мост“ бяха:
- намаляване на броя на общините и на местните чиновници (общините да имат поне 5000 жители, а малките общини да се присъединят към по-големите);
- редуциране на броя на държавните агенции;
- промяна в изборната система;
- намаляване на броя на депутатите в Събора (хърватския парламент) от 140 на 110 души;
- референдум за това дали трябва да се преустанови правото на живеещите в чужбина хървати да участват на избори;
- реформа в данъчната система;
- данъчно разтоварване на бизнеса;
- вторият задължителен пенсионен фонд да стане доброволен;
- да се приватизира нефункицоналната държавна собственост;
- горите и водите да могат да се продават, но само ако гражданите дадат съгласие за това на референдум.
Кои са ключовите фигури в „Мост“?
От провеждането на изборите често се повтаря, че е изненада добрият резултатът на „Мост“ и предвид факта, че тази политическа формация в действителност е много млада. Създадена е само преди три години, и то от хора, които никога преди това не са се занимавали с политика.
Божо Петров
лекар
Лидерът на „Мост“ - Божо Петров, е на 36 години. През 2012 г. той основава тази либерална формация, в която участва екип от млади хора, които никога не са били част от политическия живот, макар и някои от тях преди това да са били ангажирани на други обществени позиции.
Петров по професия е лекар, специалист по психиатрия, и като такъв е работил в университетската клинична болница в хърватския град Мостар. На местните избори в Хърватия през 2013 г., като кандидат на „Мост“, той бива избран за кмет в своя роден град Метковик, побеждавайки тогавашния му градоначалник, заемал кметския пост повече от 16 години.
Едва седем (7) месеца след като Петров става кмет на своето родно място, дългът на града намалява с 36%, а пътните разходи на общинските съветници са намалени 8 пъти. Разрешавайки дълговия проблем, той дори успява да увеличи заплататите на служителите в градската управа.
Иван Лавриновик
икономист и университетски преподавател
Проф. Иван Лавриновик е икономически експерт и преподавател. Бил е декан на икономическия факултет на университета в Загреб. На хърватската общественост е познат и като дългогодишен критик на политиката на ХДЗ и СДП по отношение на икономическите и финансовите въпроси.
Драго Пъргомет
лекар
Драго Пъргомет е лекар, специалист по УНГ (уши, нос, гърло). Бил е дългогодишен член на ХДЗ, като по-късно бива избран за заместник-председател на партията. Поради несъгласието на председателя на ХДЗ – Томислав Карамарко, с избора на лекаря за негов заместник, Пъргомет поднася своята оставка, напускайки едновременно и ръководния партиен пост, и партията. Няколко месеца по-късно той става член на „Мост“.
***
Хърватия има подобна на българската многопартийна система, изградена така, че рядко спечелилата изборите партия да може да състави самостоятелно правителство. И в адриатическата страна е заложен моделът на коалиционното съглашателство.
Към настоящия момент все още не е ясен съставът на бъдещото хърватско правителство, като със сигурност се знае само едно: че лидерът на СДП -управляващата и в момента партия, е отправил публична заявка, че няма да подкрепи тройна коалиция между ХДЗ, СДП и „Мост“.
Използвани източници: Index.hr; Jutarnji.hr; Kapital.mk; Wikipedia.
