От 1 април тази година, колкото и да звучеше като на шега, руската страна ни обеща намаление на газта. Енергийният гигант "Газпром", обаче, постави едно условие и то беше, както се изрази министърът на икономиката, енергетиката и туризма, Делян Добрев, "финансово". То касаеше изграждането на газопровода "Южен поток". Така и не стана ясно, какъв е този "финансов" елемент, от който зависеше намаляването на цената на газта.
И така, Русия ни обеща 11,01 % намаление, но се оказа, че българският енергиен регулатор- Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ повиши цената на газта с около 5%. Възникват логичните въпроси, защо, след като руснаците ни намаляват цената на газта, нашето правителство, в лицето на ДКЕВР, повишава цената? Вторият логичен въпрос е, намалена ли е реално цената от руската страна? На трето място стои въпросът, защо българската държавна компания "Булгаргаз" искаше по-голямо увеличение на газта, което наложи намесата на регулатора ДКЕВР, за да бъде цената реално намалена, но все пак увеличена?
Тук се намесиха експерти, според които, цената на газта се определя от обема на купуваното гориво. С една дума, Германия купува "с кофи", а България купува "с капкомер", поради което и цената ни е по-висока. На пръв поглед звучи логично. Има, разбира се, и едно "НО". Страната ни наистина купува по-малко количество газ в сравнение с други европейски държави, но географското ни разположение е такова, че именно преминаването на "Южен поток" през наша територия е възлово, което може и можеше да се търгува, а защо не и част от тази търговия да бъде именно цената на доставяната до България газ...!?
Обемите водят до намаляване на цените при дребната търговия, при едрата търговия, както и при междудържавните търговски отношения, този икономически закон няма, или поне не би трябвало да има такава сила. Доставката на газ до Германия например е много по-скъпа, просто защото тя е по-далече, докато доставката на газ до България би следвало да е по-евтина. Така ли е в действителност...!? Може би експертите трябва първо да отговорят на този въпрос!
Все по-често говорим за енергийна независимост. Повечето европейски държави купуват газ именно от Русия, защото тя е мащабен производител и износител. В същото време, тези държави са намерили механизмите и начините за ефективно намаляване на енергийната си зависимост от един енергиен източник. Къде сме ние...? България е почти на 100% зависима за доставки на газ от Русия. Този монопол обаче, струва пари, а тези пари се придобиват от руската страна, като ни определят висока изкупна цена, защото просто няма от кого друг да си купим газ. Ето може би това е отговорът, защо Русия намалява цената на газта, а ние си я увеличаваме. Има обаче и още един съществен елемент в този процес. Оказва се, че "Топлофикация София", например, дължи милиони на "Булгаргаз".
Ако все пак намалението от 11,01% е станало факт, а газта ни е увеличена с 5%, това прави 16,01% увеличение на цената. Възможно ли е с тези проценти да се балансира и гарантира плащането на Топлофикацията към другата държавна фирма? Може би и тук експертите са ни длъжници в отговорите на въпросите!? Съмнението ни обаче се провокира от факта, че едно държавно предприятие има финансови отношения с друго държавно предприятие /"Топлофикация София" и "Булгаргаз"/.
До тук добре, но как ДКЕВР регулира пазарни отношения между две държавни предприятия, които нямат пазарни плащания помежду си, просто защото те са част от бюджетната система на страната? С други думи, спорът между "Топлофикация София" и "Булгаргаз" някак не е нормално да съществува, защото и двете са част от бюджета и плащането между тях би било прехвърляне на пари от единия в другия джоб. Тогава каква е ролята на ДКЕВР? Е, на този въпрос, дори и експертите не биха могли да ни отговорят, освен да си мислим, че е трябвало да се намери добре платена работа на едни "наши хора", както обикновено се случва по тези географски ширини...!
