Чакайте малко сега. Хайде да помислим, след като вече се овъртолихме в емоции.
Имаме правозащитна организация. Имаме и сдружение, борещо се за правата на сегмент от народонаселението. И имаме номинация на това сдружение за годишната награда на правозащитната организация за постиженията на хора и организации в правозащитната сфера, която пък номинация идва от трети лица. За тази награда има ясни критерии, за номинациите още повече.
На какво основание да бъде отказана нечия номинация, ако тя покрива всички или почти всички критерии? Няма ли това да деноминира обективността на наградите? Няма ли да ги компрометира, особено изхождайки от факта, че говорим за суха материя - право, правозащита, в които буквата и правилото са базис?
В никакъв случай не омаловажавам деянието на убиеца. Нито страданието и трагедията на близките и семейството на жертвата. Няма аргумент срещу това. Но означава ли това, че ако веднъж си извършил нещо ужасно, не можеш да опиташ да направиш и нещо добро? Не е ли това идеята на затвора – превъзпитание и изграждане на нова ценностна система? От друга страна убиецът е осъден и излежава присъда. Това е основата на правовата държава, нали? Виновният е наказан и е в затвор с ефективна присъда. Той вече е наказан за деянието си.
В същото време се чудя, ако Опиц беше председател на сдружението на затворниците, дали щяхме да сме така възмутени? Ако все пак за миг се замислим - нима всички членове на сдружението на затворниците не са осъдени? А нямат ли тези хора права? Или всички си мислим, че щом са в затвор нямат никакви права и да гният там? Отново сме съдници от позицията: „Това на мен не може да ми се случи“. Наистина ли всички сте сигурни, че животът ви няма да се стече така, че да се превърнете в грешници? Бидейки затворници, те вече са лишени от много права, това е всъщност да си затворник. Но не и от правото си да се организират в сдружения и да се борят за правата си, елементарните. Ако трябва да сме съвсем честни - точно този сегмент от хора са със сериозно нарушени права. И то системно.
На сайта на БХК пише: "Акцент в работата ни е отстояването на правата на най-уязвимите групи: малцинства, хора в неравностойно положение, лишени от свобода, деца, жени."
Не е ли това сдружение част от това описание?
Деянието на убиеца няма нищо общо с номинацията. Единствената допирна точка е, че ако го нямаше деянието, то той нямаше да е в затвора и логично нямаше да има въпросното сдружение. В един момент се оказва, че се смесват моралният казус и казусът дали е въможна тази номинация, или не е. В конкретния случай е номиниран убиец, но в качеството си на председател на сдружение, защитаващо правата на затворниците и защитаващо ги от репресии. Не дай, Боже, да ви се случи. Но пък това е обект на дейност на БХК, респективно на наградата, която дават в тази област.
От своя страна БХК няма изискване номинираните да са с чисто съдебно минало. И тъй като те определят правилата на даваната от тях награда, както и критериите, то не следва ли да се съобразим с тях? Както бихме се съобразили с този аргумент за награди като „Жена на годината“ и „Спортист на годината“. Цялото объркване вероятно идва от смесването на понятията и презумирането, че това е награда за хуманизъм, а не за правови постижения. И от неразбирането на смисъла, който БХК влага в тази награда. Дали самите БХК са ОК с моралния казус тук, това е съвсем, съвсем различна тема.
Оставям настрана, разбира се, и факта, че и аз самата съм била награждавана от правозащитната организация. Не веднъж съм била на мнение, различно от тяхното. Което е толкова нормално, колкото да съм на различно мнение с 90% от вас. Но едно е важно да проумеем. Човекът е създание, изпълнено с противоречия, което не го прави по-малко човек.
