Будителят е нещо лично, персонално и доста субективно. Не списък с одобрени от институции личности.
Това не са ли хората, които ни вдъхновяват? Хората, които ни мотивират да сме различни, мислещи, креативни и да браним свободата си?
Свободата във всичките ѝ аспекти.
Онези личности, които, когато ги прочетеш, чуеш, видиш и ги усетиш, те карат да спреш за миг и да видиш света различно, разтърсен, че не си виждал очевидното, не си усещал осезаемото. И вече никога не си същият.
Човечеството, в отговор на това, винаги е било безпощадно коварно към будителите си, което описва същото човечество много добре. Будителите са били клани, изгаряни на клади, охулвани, тровени, захвърляни по затвори и лагери, обявявани за врагове на народа и смятани за хипари.
Така човечеството посреща новото, така хората виждат будителите си.
Но после лицемерно сядаме на маса с ракия, честитим си Деня на будителите, без да имаме ясна идея кои са тези хора. Не онези в учебниците, макар че и за тях рядко знаем кои са.
Кои са будителите за нас, персонално?
И търсим ли ги?
