Покрай руските самолети-нарушители Турция привика посланика на Москва три пъти за четири дни, отправи нота на Русия и външният й министър се обади да се скара на своя колега Лавров. Нотата беше с изключително остър дипломатически език и предупреди Русия, че “ще бъде отговорна за всеки нежелан инцидент, който може да се случи”, ако подобно нарушение се повтори.
Ердоган не се подвоуми и предупреди в прав текст своя колега Путин: “Ако Русия загуби приятел като Турция, с която сътрудничи в много области, ще загуби много неща”.
Поведението на Турция като наш съюзник в НАТО е показателно за позицията на Алианса. През 2014 г тя разполага с повече от 60 изтребителя F-4 и над 180 изтребителя F-16.
Шефът на НАТО, Йенс Столтенберг, обясни за инцидента над Турция, че е “нарушение, продължило дълго време в сравнение с предишни, които сме наблюдавали и другаде в Европа”.
В този контекст ще припомня едно руско нарушение, обявено за хипотеза, което българският премиер разказа със свръх доза драматизъм. Борисов спомена за руски самолети, които прелетели над България с негово разрешение, след възникнала критична ситуация, въпреки забраната на Външно и ангажимените ни към НАТО. Министър-председателят оправда действията си с обяснението, че ще се разбере по-лесно с партньорите от НАТО, отколкото с Русия, ако беше спрял самолетите ѝ. Единствената известна случка, при която руски самолет прелита над половин България и “завива” към Гърция е с военнотранспортния Ил-62М. Данните в медиите са оскъдни, но става ясно, че самолетът е част от авио отряд към руското Министерство на отбраната и се ползва за пътнически и товарни превози. Официалната руска версия, в която се очаква да повярваме безрезервно е, че над България е прелетял руски военнотранспортен самолет, превозващ дипломати към Сирия. При това само дни преди началото на офанзивата на Путин в защита на режима на Башар Ал-Асад...
Тестът на Путин дали България ще остане лоялна в ангажиментите си към НАТО успя. Българският премиер остана верен на Русия.
Да се върнем на МиГ-овете. Нашите са МиГ-29. Те са несъвместими с натовските стандарти по отношение на навигацията и комуникацията. Най-сериозният им проблем е опознаването. При него самолетите автоматично обменят шифрована информация, която ги обозначава като “свой” или “чужд” ( IFF, Identification Friend-or-Foe). Българските Мигове са оборудвани с руските радари Жук-МЕ, а цялостната система за контрол на въоръжението е Фазотрон. Жук-МЕ е експортна версия на радара Жук-М. Във военните технологии експортна версия обикновено е синоним на такава, в която е включена и интегрирана защита от използването ѝ срещу износителя. Нашите изтребители все още са несъвместими със стандартите на НАТО, именно защото са оборудвани със стари системи за контрол на въоръжението и разпознаване “свой-чужд” (IFF) от времето на несъществуващия вече военнополитически съюз на бившия социалистически лагер или такива, създадени по съвременната руска военно-отбранителна доктрина, обявена наскоро от Путин, според която НАТО е основна заплаха и враг. МиГ-овете ни досега са обслужвани от Русия. Няма как руснаците да снабдят машините ни с натовско въоръжение и авионика. Няма данни да са правени модификации за хармонизиране със стандартите на НАТО. Тъй като нашите МиГ-ове са все още с руската система за контрол на въоръжението и разпознаване “свой-чужд”, това със сигурност означава, че те се разпознават от НАТО като вражески, а руските МиГ-ове и другите им военни самолети, се разпознават от българските военни самолети като свои. Тоест, ние за НАТО сме “чужди”, а Русия за нас е “свой”. По силата на членството ни в Алианса обаче, Русия не е наш съюзник, а опонент. Според руската военна доктрина, България, като член на НАТО, е заплаха.
Защо полските ремонти дразнят руснаците и техните лобисти и политически протежета у нас?
От няколко години Полша и Украйна, чрез “Фазотрон–Украйна” — филиал на създадения в СССР “Фазотрон НИИР”, работят по модернизацията на радиолокационните системи на руския МиГ-29. Неговата понижена (downgraded) версия МиГ-29B е била създадена специално за страните от Варшавския договор, в който членуваше и България. МиГ-29 е на въоръжение в СССР от 1983 г.
По време военния конфликт между Грузия и Русия през 2008, грузинските части не са свалили нито един руски самолет, според анализ, публикуван в изданието Moscow Defense Brief на Centre for Analysis of Strategies and Technologies. Грузия е въоръжена с няколко бойни самолета Су-25, които са по-стари от превъзхождащия ги с маневреност, но по-слабо въоръжен МиГ-29. Въпросът дали руски самолети са в състояние да се сражават срещу други руски самолети е напълно основателен. Грузия членува в СССР до 1991, а Съветите са въоръжавали съюзническите, в рамките на Варшавския договор, страни със специално модифицирани за военно-политическия съюз самолети.
Днес България за първи път се обръща към натовска страна — Полша, да обслужи българските МиГ-ове. Споменах вече, че Полша и Украйна от доста време си партнират при модифициране на Фазотрона — локационна система, която е част от системата за контрол въоръжението на изтребителите, функция на която е и системата “свой-чужд”. Възможно е Русия и руското политическо и икономическо лоби в България да са силно обезпокоени от факта, че за първи път Кремъл губи контрол върху тази част от въоръжението ни. Възможно е и Полша да потвърди хипотезата, че българските МиГ-ове не са в състояние да воюват с руските, защото системата за контрол на въоръжението “блокира” оръжията, разпознавайки чуждите самолети като свои. Системите на МиГ-29 са създадени за взаимодействие с други руски самолети. Инхерентно е тези самолети, оборудвани със съвместими системи да бъдат разпознавани като свои, дори и да са на вражески страни. От друга страна, теоретична специална модификация с цел невъзможност за атакуване на машини на страната-производител е по-скоро обичайна и напълно възможна мярка за сигурност за всяка държава, изнасяща военни технологии. Такава модификация в никакъв случай не може да бъде изненада. Полските инженери и механици могат да установят това, но дали то ще стане публичен факт не е ясно. Най-малкото, защото това би било потвърждение, че има сериозен пробив в сигурността на НАТО, продължил години след приемането ни в Алианса.
А все някой трябва да е отговорен за това!
В заключение ще дам и един популистки пример. Един Eurofighter Typhoon струва около 180 милиона лева. Според министъра на енергетиката Теменужка Петкова, само АЕЦ “Белене” и “Цанков камък” са донесли дефицит от 2.3 милиарда лева за НЕК. Това най-вероятно са дългове — кредити, изхарчени по тези съмнителни проекти. За същата сума България можеше да има 10-тина Тайфуна и да е много по-надежден партньор и съюзник на НАТО. И за ремонти щеше да остане...
Ще завърша с това, което написа един виден социалист за мен, но ще го кажа по адрес на агентурата, криминалното и икономическо лоби на Русия в България: “Щом реват така истерично, очевидно усещат ритниците ни...”
Така и трябва!
