С питане се стига до… Министерство на здравеопазването. Преди три дни министър Москов даде интервю за Нова, в което, покрай всички други неща, се разприказва и за електронната здравна карта и единия от начините за противодействие на злоупотребите в болниците. Буквалните думи на министъра бяха, че в българските болници, доболничната помощ и аптеките ще се въведе “персонален пръстов идентификатор”. Точно така го каза — персонален пръстов идентификатор. Не каза дактилоскопичен пръстов отпечатък, а идентификатор.
Разликата е не само фонетична, но и дълбоко смислова. Ще я обясня на разбираем език не за да защитя министъра, а заради глупавата истерия, която родиха думите му. Министърът и друг път е предизвиквал бурни дебати с това, което казва. Конкретните му думи този път обаче са ясни и недвусмислени и няма нужда да се интерпретират сензационно, вдигайки олелия за несъществуващ проблем. В случая с персоналния пръстов идентификатор е точно така:
Няма драма, няма и проблем.
Пръстовите Ви отпечатъци си остават там, където им е мястото — на Вашите пръсти и никой не ги събира.
Какво точно се случва?
Министърът обясни, че в Турция тази идентификация се извършва с цялата длан. У нас, ако бъде въведено, ще става само с един пръст. При поставяне на пръста върху скенера, уредът ползва няколко водещи точки и линии от пръстовия отпечатък и с помощта на определен алгоритъм, генерира уникален код. При умните телефони и други електронни устройства, които ползват подобна система за “заключване”, чувствителността е леко занижена, което прави заобикалянето на тази защита по-лесно. Алгоритъмът, генериращ този код е еднопосочен. Тоест, само Вашият пръст може да генерира кода, но кодът не може да възпроизведе Вашия пръстов отпечатък.
Тази процедура е различна от мерките за сигурност, приложени например на някои държавни граници, където доброволно оставяме своите пръстови отпечатъци, влизайки в тази или онази страна. Именно дактилоскопични отпечатъци, а не код, генериран на база на нашите пръсти.
При предложението, оповестено преди три дни от министъра, пръстовите отпечатъци не се съхраняват. Ако имате желание именно отпечатъците Ви да бъдат снети и запазени, ще трябва да положите усилия от съвсем друго естество и от компетенциите на друго ведомство, но не и МЗ или НЗОК.
Министърът обяси, че така генерираният еднопосочен “едиколко си битов код” се съхранява в здравното досие на здравноосигурения гражданин и служи като авторизация от негова страна за извършване на определена медицинска услуга. Генерирайки този код с пръста си, той се идентифицира присъствено.
Кодът, генериран по този начин, е евтина технология (Москов каза, че устройството струва двадесетина евро). Реално погледнато, този метод има потенциала да ни спести необходимостта да притежаваме други устройства, с които, като евентуални пациенти, да се идентифицираме.
Както казах, няма драма, няма проблем. МЗ не става МВР. Не и този път.
А за скептиците ще припомня точните думи на Москов: “Не става дума за система, която събира вашите пръстови отпечатъци. Това генерира едиколко си битов код, който се записва на Ваше име. Също толкова конфиденциален, колкото е и конфиденциалността на здравния Ви запис — колко сте боледували, къде сте боледували и така нататък…”
Сигурен съм, че за тези, които имат желание да разберат повече от мен за технологията и конкретните специфики на този вид идентификация, пресслужбата на здравното ще отговори. Особено, ако са журналисти.
