За най-проблематичните проекти в защитената зона има оценка за въздействието на околната среда /ОВОС/, но тя не е професионална. Ако не изпълним исканията за защита на птиците на Калиакра, до два месеца Европейската комисия може да отнесе казуса до Европейския съд. Той от своя страна може да поиска временни мерки.
Става дума за ветропарк „Калиакра", с японски инвестиции, ветропарк „Св. Никола" с американски инвестиции и ветропаркът на EVN, който в момента се изгражда. И трите имат ОВОС, които са изключително некачествени. За първия и за третия не са били правени предварителни проучвания. Има една оценка на независим експерт от 2007 г., когато всъщност е отворено досието на България, във връзка със случая „Калиакра", който прави критичен анализ на въпросните оценки и казва, че са изключително некачествени и непрофесионално написани. Въпреки това обаче, чисто формално на хартия оценката я има. Освен тези ветропаркове, в района на Добруджа има над 900 ветрогенератора, които са одобрени без ОВОС, на етап преценка, че няма да има нужда от него.
Един от аргументите беше, заради протокола от Киото, което не може да бъде аргумент по отношение на околната среда. Тези генератори са получили разрешителни, а много от тях са на едни и същи инвеститори. В началото фирмата, която кандидатстваше по проекта за ветропарка „Св. Никола", беше пуснала девет отделни проекта за ветрогенератори, през 2004 г. Искаха да избегнат процедурата по ОВОС. Има инвестиционни предложения, пускани в един и същи ден с отделни решения на компетентния орган. От 2010 г. всички ветрогенератори са изпращани на ОВОС до към миналата година. През тази година отново започнаха да пускат такива проекти без оценка. Обикновено процедурите са направени така, че да обслужват интересите на инвеститора. Би трябвало всеки ветропарк да се разглежда в контекста на цялата географска област. В противен случай оценките се изкривяват и не се изчислява комулативният ефект.
Това което изисква и нашият закон по околната среда е, че за всеки един проект трябва да се разглеждат алтернативи. Те могат да са по местоположение, по технологии, или в комбинация. Може да се прецени, дали даденият проект може да се осъществи като фотоволтаичен, или като ветроенергиен парк. Тези алтернативи се разглеждат равностойно, според закона. Като изключим инфраструктурните проекти за линейни обекти като пътища и ж.п.-линий, масово това изискване на закона не се прилага. За повечето проекти се казва, че няма алтернативи. Обикновено се изтъкват социално-икономически доводи, които нямат нищо общо с околната среда. Законът не изисква изрично, когато се правят процедурите по ОВОС, инвеститорът да притежава земята. Той може да е сключил договор със собственика на земята. Няма необходимост да се разглеждат алтернативи, на две, на три, или на пет места и да се избере най-доброто. Друг проблем в оценките е, че не се разглежда комулативният ефект-комбинацията от даденото инвестиционно предложение, заедно с останалите, които са в района.
ЕК в продължение на четири години полага усилия да убеди нашето правителство, че нарушава закона, който се спазва от всички страни-членки на ЕС. Испания например е била принудена от Европейския съд да си възстанови местообитания, а не само да премахне, това, което е било изградено. Премахвани са хотели и магистрали. В нашия случай относително по-лесно е да се премахне ветрогенератор, вместо магистрала, или някакъв курортен комплекс от типа на Слънчев бряг, например. Тази позиция на нашето правителство да защитава до край частния инвеститорски интерес, на практика ще доведе до това, което се опитвахме уж да избягваме-финансови санкции. Трябва ли да плащаме за зелена енергия в територии, където тя не трябва да се развива и това води до санкции?!
