Буквално преди дни стартира нов медиен продукт, задвижван от лица, останали малко преди това без работа при разразилите се “семейни войни” в рамките на Модела КОЙ. Банката, обслужваща медийните и политическите проекти на КОЙ, се срина, а той рефинансира в друга банка. Това се случи, след като обществото заговори за Модела КОЙ, след като самият КОЙ глупашки се освети, поддавайки се на изкушението да получи достъп до огромен обществен, икономически и политически ресурс, посягайки към контрола на репресивните органи, но това е отделна дълга тема.
Характерно за Модела КОЙ е, че той обвързва политически, икономически и медийни проекти и интереси, ползвайки властта като водещ ресурс за реализацията им. Медийната империя, контролирана от КОЙ, се финансира и контролира през кредити, отпуснати от сриналата се банка. Чрез кредитите, получени от фирми, дружествата са държани в състояние на фалит. След сътресенията КОЙ се насочи към друга банка. Променяйки част от детайлите, КОЙ запази цялостната схема.
Механизмът, по който “медийната схема” на КОЙ работи, е такъв, че на приходите на самите медии не се обръща внимание, а разходите нямат значение. Тези т.нар. медии имат една-единствена функция, независимо от факта, че в някои от тях работеха или все още работят журналисти, приемани от мнозина като добри и талантливи професионалисти. Цената, на която те са приели да работят в медийната групировка на КОЙ и как това се отразява на професионализма и творчеството им, е техен личен проблем, а и отделна важна тема.
Функцията и целта, с която тези медии съществуват и са поддържани живи е пропагандата — често от най-груб, гьобелсов тип.
Моделът КОЙ се преструктурира динамично тези дни. Както по отношение на финансирането и политическото присъствие и влияние, така и по отношение на обслужвашия го медиен мизансцен. Станали неудобни, някои медии автоматично бяха “поднесени жертва” на пазарните правила. В описвания случай, част от медиите на командно дишане умиряха скоропостижно, след като обявиха разходи, три пъти по-високи от приходите. Те спряха да са полезни на Модела КОЙ, а загубите по поддържането на живота им станаха ненужен товар. Казано просто, част от медиите на командно дишане станаха излишни и, образно казано, КОЙ изключи животоподдържащата им техника.
Редакционната политика в тези медии бе налагана с пълен арсенал от “умения” и средства, противоречащи на професионалните и етични стандарти. Тези, които правеха това, са силно адаптивни, а професионалната им имунна им система е безсилна пред всяка финансова инжекция, която ще им позволи да стартират “нов” стратегически аналитичен проект в обществена полза или “нов” гръмко прононсиран медиен продукт, който да следи сеизмичния пулс на обществото… Не е изненадващо, че старият сайт на едната умряла медия буквално се прероди. Премина през редизайн и подслони съдържанието на трупа, от който се преражда.
Първата подсказка, че нищо ново не се е случило под Слънцето, освен “старите муцуни”, бе публикуваният ценоразпис за рекламни услуги… В него фигурираше “рекламен анализ” (после стана “Рекламен очерк”). Освен това, новите платени медийни услуги предвиждат и “рекламно интервю” и “Информация в топ-новина”.
“Информацията в топ-новина” сигурно означава гореща или водеща новина. Сама по себе си идеята, че дадено парче информация, срещу съответното заплащане може да се преобрази във “водеща (топ) новина” на сайт, претендиращ за качествена журналистика и анализ, е нелепа. Не заслужава да си губим времето да я анализираме. Най-малкото, защото тази категория в прайс-листата на сайта допуска възможността нещо, което няма никаква новинарска стойност, срещу подходящо заплащане да виси дни наред като главна, водеща новина.
“Рекламно интервю” — принципно погледнато, този жанр е точно толкова безсмислен, колкото и да си платиш за “водеща новина”. Винаги в такива случаи се сещам за един приятел журналист, който ми разказа за най-абсурдното поръчково интервю, което е чел в редакцията. Разбира се, политическо. Политикът, платил за “интервюто”, сам си задавал въпроси и сам си отговарял. Един от отговорите започвал с “Много Ви благодаря, че ми зададохте този важен въпрос!...”
“Рекламен анализ” (или “рекламен очерк”, както е в момента) ми е любимо! Тази услуга разбираемо е и най-скъпа.
Мисля, че две медии, с техните стандарти и доказан международен авторитет — Ройтерс и BBC, са подходящи за пример, разсъжвавайки върху жанра “платен анализ”.
“Журналистическият наръчник” на Ройтерс е 578 страници, а BBC имат обширен раздел в Интернет, съдържащ “Редакционни насоки”. Двете агенции обръщат изключително внимание върху обективността, безпристрастието в новините и информацията. Водеща за тях е “дължимата точност” или честност. Може да бъде преведено и като справедливост.
Анализът е философски метод, при който изследваните неща (според Оксфордския речник) се “разграждат до по-прости части, така че да бъде показана тяхната логическа структура…” Още от древността анализът е свързван с връщане към първичните принципи, с които нещата могат да бъдат обяснени. Анализът е метод за достигане до Истината.
Вероятно по тази причина големите медии държат на дължимата точност и честност при представянето на информацията.
За BBC дължимата точност е “повече от баланс между противоположните гледни точки. Също така, тя не предполага абсолютна неутралност по всяка тема или отдалечаване от фундаменталните демократични принципи.” BBC определят безпристрастността при поднасяне на информацията като съществена. Тя “лежи в сърцето на обществените услуги и е сърцевината на ангажимента на BBC към тяхната аудитория.”
Ройтерс от своя страна описват безпристрастното, без вплитане на лично мнение, поднасяне на информацията като “фундаментален принцип, генерирал огромното доверие на клиентите и аудиторията през годините.” Ройтерс категорично разграничават фактическите новинарски истории от личното мнение, което трябва да бъде ясно маркирано.
За Ройтерс “добрият анализ е подкрепен с доказани факти или налична информация. Той се основава на позоваването на назовани източници и опита на пишещия.” Информацията, която поднася анализът на Ройтерс, трябва да е “ценна и проницателна”. Тя е поднесена “без да са компрометирани стандартите за безпристрастност и ангажиментите към честността”.
Вероятно по тази причина, говорейки за интервюта (стана дума и за тях по-горе в текста), Ройтерс отхвърля искането на заплащане за интервю, но ако все пак такова бъде предложено, препоръчва се то да бъде насочено към някаква благотворителност по желание на плащащия.
Анализът за Ройтерс е свързан с професионалната преценка на журналиста, която играе огромна роля при написването му, а добрият анализ не трябва да навлиза в сферата на журналистическото мнение. Личните мнения на участниците в отразяваните събития са ясно разграничени от редакционния материал.
Вероятно по изложените до тук, а и поради много други стандарти, изброени в наръчника на Ройтерс и Насоките на BBC, заплащането за анализ, интервю или новина не са предвидени или, като в случая с Ройтерс, се препоръчва да бъдат насочени към благотворителност.
Очевидно е, че искането на заплащане за материал, етикетиран като “очерк”, “анализ”, водеща новина” или “интервю”, крие сериозни рискове за отклоняване от професионалните и етични стандарти. Рискува се обективното представяне на фактите. Застрашена е и дължимата точност и честност при представяне на информацията.
Заплащането предполага специфичен подбор и представяне на информацията, който граничи с рекламата. При рекламата се търси такова пряко въздействие върху сетивата на аудиторията, което да я накара да хареса и купи обекта. Информацията се превръща в стока, а процесът на информиране в търговия.
Анализът, интервюто, очеркът или водещата новина, ако бъдат направени срещу заплащане, особено ако това не е маркирано с подходящия етикет “платено съдържание”, не са нищо повече от търговска рекламна дейност, в която стойността на поднесената информация е не по-различна от тази, на ефектния рекламен спот или агресивния крайпътен билборд.
Опаковани като журналистика, етикетирани като анализ или водеща новина, тези платени продукти пораждат основателни съмнения в цялостното им качество. Съмненията се пренасят и върху интегритета на медията, която предлага такива “стоки и услуги” срещу заплащане.
Ако ценоразписът предвижда 30% оскъпяване при политическите поръчки, с него се увеличава и рискът.
Животът на подобни медии е обречен до следващия сериозен политически или икономически трус и разместване на пластове. Финансовите зависимости, които Моделът КОЙ поражда, ги поставя в ситуация, в която те са принудени да съобразяват конюнктурно политиката си, да филтрират новини и да акцентират върху “правилната” информация при платените “анализи”, “интервюта” и “водещи новини”.
Дните на такива медии са преброени. Те са в тежка зависимост от развитието на политическите (и другите) проекти на поддържащия ги модел. Дори да последва прераждане, то също ще бъде обречено от циклите на финансовия кръговрат...
