И уродите душа носим. Макар да сме цяло море, към което често поглеждате с погнуса и за да получите пример, с който да подкрепите свое твърдение за негативен аспект на човешката раса.
Да, пишейки осъдително всеки път в социалната мрежа аз се засягам, преценявам, че този низ от думи е по мой адрес, ексклузивно и това не ни дава мира. Не важи само за Фейсбук. Всякакви сайтове-майтове, където се подвизавате с Вашата осанка, пишейки. Дори на плакат да ви видя, ще усетя някаква едва доловима подигравателна нотка в погледа ви, адресирана индивидуално към всеки един от нас, идентифициращ се като урод.
Дори да чуя две деца в рейса, няколко седалки зад мен, да се засмеят, аз дълбоко в себе си знам, че тези деца са чули нещо от вас за мен и сега ми се подиграват. Но ще дойде моят миг. Защото аз съм гений. Аз съм феноменален, изродски Бог. В себе си тая капацитет и потенциал, който мижитурки като вас не са и дръзвали да мечтаят, че съществува.
Често си мисля, че съм таен проект на военните за свръх човек, който е все още в процес на съзряване, но е под строго наблюдение и контрол. Затова вечер правя две-три свивания на мускулите си пред огледалото в банята, за да покажа на своите наблюдатели какъв прогрес съм направил.
Но нека се върнем назад. Някога, някъде съм се родил. На място, което вие бихте определили като дупка. Мизерия. Сволоч. Място, на което растения не биха вирели, еле па човешки създания. Страдал съм в крехък за мен период, но го интерпретирах по своему. Аз идвам от там. Всеки ми е длъжен, виновен и отговорен. И страданието ми някога и някъде е идеален морален лост, с който мога да катурна всяка ваша аргументация. За всичко. Но никога няма да го спомена, нито на глас, нито в текст. Това е нашата малка тайна.
Някога, някъде съм бил облъчен с неща. Друго време, манталитет, мислене, социални кръгове. Не мога да приема, че някога светът ще реши да продължи напред, без да се е съгласувал с мен.
Пребивали са ме с пръчка за нищо. Поне аз виждах за нищо да открадна последните пари на майка си и да ги похарча за свои цели, когато имам братя и сестри, които ще останат гладни до края на месеца. Все тая, майната им, аз съм по-як и човек с мисия, действията ми са оправдани. Да не вадя моралния лост!
Виждам те там, онлайн, с перфектния животец. Седиш, полята в парфюми, равни на 5 минимални работни заплати, живееща в новоремонтиран апартамент в Лозенец, двоен мезонет, с плочки "Версаче" в банята. Виждам те с новата ти кола - тесла, последен модел, с децата ти в частно училище, с мъжа мечта, с трите тира дрехи, които, колкото и да се опитваш, няма да можеш да ги облечеш всичките до края на дните си. Виждам те със социалния статус, с уважението от твоите приятели и познати, виждам те. Виждам те и те МРАЗЯ.
Дори не ме грее какво пишеш. Дори няма и да го прочета. Два реда ми стигат, за да пожелая твоята смърт. И то съвсем искрено, и без капка жал. И ще го напиша така, сякаш съм прочел всичко, за да изглеждам умен в омразата си. Ще стискам юмруци и зъби и ще надавам гневни крясъци, удряйки по бюрото си в мазето на къщата на баба. Тя няма да чуе, хакнах и слуховото апаратче през wi-fi-я преди година. Поне плаща интернета, та не се караме.
Аз съм този, който взима последната розова поничка в магазина пред очите на насълзеното ви дете, което именно заради нея ви завлече там по начало. Аз съм този, който е сменил 35 работодателя за 3 години и навсякъде винаги съм бил твърде добър за тях и те просто са олигофрени. Аз съм този, който ще ви даде акъл стотни от секундата, след като вашето дете се разплаче на детската площадка. Аз съм този, който веднага започва да мрази всеки, който е създал добър бизнес и намирам хиляди пробойни в начинанията му, само за да му сецна начинанията и да е гладен и нещастен.
Аз съм този, който пръв влиза в офис на ЧЕЗ, за да крещя на служителите там, че в 3 сутринта, неделя, преди 3 години токът ми е спрял за 12 минути и ми е причинил дискомфорт - и после си тръгвам последен, доволен, че съм го нахакал на системата им. Аз съм този, който злорадства за смъртта на всяка известна личност, нейно дете, роднина, баща, майка или дядо. Аз съм този, който ще бие децата си, ако има. Как ще са щастливи и ще им е ОК всичко, ако аз съм бил лишен от тези неща? Те са виновни за всички, така или иначе.
Аз съм този, който ще си хвърли и последния лев за хазарт, въпреки че половината от тези пари са на жена ми и това ни е бил месечния бюджет. За догодина юли, тъй като често си походвам в казиното.
Аз съм този, който замеря бездомни животни с камъни. Аз съм този, който замеря и стопанисвани животни с камъни, когато свършат бездомните. Деца и баби също не са в безопасност. Аз съм урод. И се гордея с това!
