Театърът срещу киното. Кой ще надделее?

Наскоро един приятел ми обясни философията си, че след време, в не чак толкова далечното бъдеще, 4D киното ще измести напълно двуизмерното кино и театърa. Според мен, ако двуизмерното кино, такова каквото го знаем ние и изминалите поколения, премине изцяло в 3D, 4D или 5D, което предположение лично аз намирам за научна фантастика, то театърът ще остане такъв, какъвто го познаваме.

Откактo се помня забелязвам, че киносалоните имат повече посетители от театрите, макар че и на двете не им липсва аудитория, а и според статистиката това е така. Мисля, че причините за това са много по-разпространените реклами на филми, в сравнение с тези на театралните постановки. Затова и повече млади посетители има в киносалоните, отколкото в театралните зали. Но в никакъв случай не мисля, че театърът може да бъде изместен от киното, въпреки днешното комерсиално общество, по-голямата реклама на кинопрожекциите, както и нарастващата духовна бедност на хората по цялото земно кълбо, която разговорно бих нарекъл просто углупяване. (Едва ли има човек, който да не е забелязал, че в последното десетилетие повечето филми в кината, които се рекламират като сензационни, произведени предимно в САЩ, не са дори интересни, а камо ли да носят накакво послание.)

Сълзите на  героините от сапунените сериали, които разплакват жените над средна възраст всяка вечер пред малкия екран, както и големите битки за Троя, могат да бъдат заснети десетки пъти, за да бъде избран най-сполучливият кадър, а в театъра актьорът трябва да влезе в тези емоции на живо пред публиката и да я убеди, че той е влязъл в кожата на героя си. Да гледаш как действието се развива на живо пред теб, да станеш свидетел на професионализма, на чисто физическата и психическата издръжливост на актьорите, които пресъздават образите на своите герои, е несравнимо с киното. 4D киното може да придаде емоционални и физически усещания у публиката, но не и емоциите от живия контакт с актьорите, които гледаме на сцената. Театърът ще си остане същият, колкото и реални да изглеждат образите в бъдещите киносалони, че дори да не може да се разбере, че всъщност гледаме кино, а не театър. В театъра посланието на представлението сякаш също се изразява по-ясно и конкретно, отколкото в киното.

Сега се наблюдава тенденция в България, а предполагам, че и по света, актьори, изиграли добра роля в някой телевизионен сериал, да привличат повече аудитория в театрите. Така в театралните салони все по-често влизат хора, които иначе не биха ги посещавали. Мисля, че най-голямото предимство на киното е това, че може да наблегне на детайли от играта на актьора, което да разбуди емоциите в публиката, да помогне за това зрителят да стане съпричастен със сюжета. В него играта си остава премерена и близка до реалността, за разлика от театъра, където актьорите преиграват образите на героите си. Вероятно това е така, защото в големите салони няма как по друг начин да се видят емоциите на лицата им от седящите на по-задните редове. А в киното това изобщо не е проблем.

Абсурдно е да говорим за край на което и да е било от двете изкуства. Да не говорим, че театърът е изкуство на няколко хилядолетия. (Първото театрално представление, за което има оставени доказателства, е това на религиозните пиеси, свързани с Озирис и Изида, 2500 години пр. н.е.) Още повече, че според статистиката в България, все повече българи посещават кината и театрите през последните години. Киното и театърът ще бъдат в разцвет още много дълго и взаимно ще се допълват. Сигурен съм, че хората в бъдеще все по-често ще се нуждаят от духовните храна и наслада, които те носят. Дано само сценаристите и режисьорите не подценяват публиката, което според мен се случва все по често, както в киното, така и в театъра.