Българите по традиция имаме превъзходно чувство за хумор и изключителна способност за самоирония, което едва ли е просто случайност. Все пак хуморът ни помага да усвоим по-лесно трудните за преглъщане хапки.
Нерядко най-разумното решение е да възприемем злото като смешно. Толкова често ни се налага да прилагаме тактиката на черния хумор, при това за толкова много нелепи поводи, че даже думата „смешен“ е придобила негативен смисъл в българския език.
Ако кажете на някой обикновен българин, че е смешен, голяма е вероятността той да ви се обиди и, в по-добрия случай, да ви предложи да се разберете „като мъже“, а в по-лошия – направо да действа „като мъж“. Но ако го кажете на някой британски поданик, той почти сигурно ще ви се израдва, защото е малко вероятно да свърже думата „смешен“ с негативното значение, което сме ѝ придали ние. Британецът най-вероятно ще разбере посланието ви в контекста на „мил“, „приятен“ и „забавен“ човек.
Свежото си чувство за хумор демонстрирахме и покрай събитията в Гърция. Решението на гръцкия премиер Алексис Ципрас да свиква референдум, за да прецени гръцкият народ сам дали да изплати дълговете към кредиторите си, разбираемо, бе прието доста духовито от българската общност в социалните мрежи Facebook и Twitter.
Тъй като по принцип хората избират правителствата, за да взимат те най-добрите решения вместо тях, инициативата за референдум по отношение на гръцките дългове ни звучи нелепо, малко като "гласувайте вие, за да не изляза накрая аз виновният“. Което, най-вероятно, си е и самата истина.
Но прозорлив хумор имаме не само българите, а и всичките съседни нам балкански народи – и сърбите, и македонците, и турците, и румънците, и самите „елини“ също.
Да, ситуацията в Гърция е смешна. Но не по-малко смешни са и родните абсурди и задкулисни практики. Смешно беше назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Смешно беше, че протестите против Орешарски продължиха повече от година, но той си подаде оставката, защото задкулисието му нареди да постъпи така, а не защото конституционният суверен го пожела. Смешни са и всичките ни премиери, които се изредиха през последните години – и служебните, и редовните. Смешно е, че гласувахме и пак си избрахме да козируваме на някой, когото година по-рано бяхме свалили.
Смешно е, че и сега не протестираме, а поводите за протест са бол. Смешно е, че почти всичките български икономически активи са в ръцете на една нагла група бездарници. Смешно е, че конкуренция в бизнеса не се допуска, което е и главната причина работодателите да ни плащат мизерни заплати. Смешно е, че размерът на максималната пенсия в България е толкова, колкото е този на минималната в Гърция. Смешно беше и това, че в годините преди световната финансова и икономическа криза, десетки хиляди българи работеха именно в Гърция, за да осигурят на децата си прехрана, дрехи и учебници, и да плащат отоплението на родителите си. Смешно е, че в олигархичния модел, превърнал ни в една малка Русия на Балканите, дори и само себе си не можеш да издържаш достойно, та камо ли цялото си семейство.
Не ме разбирайте погрешно – шегите и закачките с действителността в Гърция, както и тези със собственото ни клето положение, са нещо чудесно.
Но е нелепо злорадството.
Защото ние сме загубени много преди гърците. Нелепо е, жалко е, даже е и гнусно да тръпнем в очакване цял един европейски народ да обеднее толкова много, че положението му да стане по-неблагоприятно дори и от нашето.
Иначе има още много тъжни поводи, на които можем да гледаме с насмешка: и родни, и чужди. Но дали ще ни е приятно, ако чуем някой чужденец да ни иронизира със злорадство, без свян чоплейки нашата болка, с която иначе и ние самите обичаме да се шегуваме? Със сигурност не. Тогава защо злорадстваме, така подлагайки се на самоунижение?
Няма съмнение в това, че на гърците им предстоят много тежки времена. Може би ще продължат да стават все по-бедни. Вероятно ще им се наложи да излязат от Еврозоната, което ще е пагубно за целия Европейски съюз, към който, колкото и да ни е трудно все още да свикнем, ние изконно принадлежим.
Да, гърците са грешили системно, харчейки повече, отколкото изкарват, и сега ще си понесат последствията. Но е нечестно да страдаш заради чужди решения, които не си ги взел ти, а некадърните политици, обвързани с един Дявол знае кое точно задкулисие. Да, вярно е, че южните ни съседи са гласували за докаралите ги до това дередже политици. Но колкото у нас суверенът е в ръцете на народа, толкова е и в Гърция, толкова е и навсякъде другаде по света.
Напомням, че американският кредитен балон също е бая надут, като в момента е изравнен с брутния вътрешен продукт на страната. Представяте ли си какво би настъпило в целия свят, ако в САЩ се повтори ситуацията в Гърция? По-добре да не си представяме това. И да не злорадстваме по адрес на никой друг народ, особено по адрес на друга европейска страна. Защото ехидността е признак на невежество и слабост.
