От инспекцията по труда заявиха, че всеки работодател, който не е осигурил климатик на служителите в летните горещини, го грози глоба от 15 000 лева.
Едва ли има човек, който да не е съгласен, че жегата намалява концентрацията на хората, а следователно и работоспособността им. Донякъде приветствам решението на инспекцията по труда, още повече, че условията на труд на голяма част от българите са меко казано лоши. Климатиците може би са най-практичното решение за отопление и охлаждане на работните помещения. Но мисля, че не е редно да се задължават работодателите да осигурят подходяща за работа температура на въздуха задължително с климатик. Това е като да ни накарат да ядем по закон само пържени картофи, когато ходим на ресторант, нищо че в менюто може да има още хиляди ястия.
Неотдавна една жена, която работи в обувна фабрика в провинцията и е подложена непрекъснато на изпаренията от вредни лепила, ми се оплака, че е принудена да работи в помещения, които нямат прозорци, а вместо тях има найлони. В летните жеги е по-горещо и от навън, а през зимата съответно студът е нечовешки.
Мисля, че инспекцията по труда е дължна да е взема предвид това, че има хора, които трудно понасят климатиците в работните помещения. Често настиват, получават схващания, а не тайна за никого и това, че климатиците размножават вирусите в помещението, а в повечето случаи и въртят един и същи въздух. Всяка година, когато започнат горещините, срещам по няколко познати, които ми се оплакват, че са на антибиотици заради климатиците. Едва ли служителите в офиса биха се концентрирали добре върху работата си, ако усещат, че настиват. А и никой работодател не би искал работниците или служителите му да отсъстват от работа, защото са болни, нали?
За да може инспекцията по труда да осигурява качествен контрол върху това, просто би могла да определи една допустима граница на максималните температури в помещенията, например 26-27 градуса по Целзии, както е при училищата. Никой не задължава училищата през зимата да се топлят с парно, печка или климатик. Просто има минимум на температурата в класните стаи, който е под 18 градуса. При под 18 градуса учениците излизат в дървена ваканция.
Поддържането на по-ниска температура в едно помещение може да се осъществи и по други, алтернативни на климатика начини. Някои служители и работодатели предпочитат да го правят например със спускане на външни или вътрешни щори, дебели пердета, добра изолация на стените, правене на течение и други по начини, отколкото с климатик.
Има и други технологични средства за охлаждане, например вентилаторите. Съществуват и охладители за въздуха в помещение, които приличат много на конвекторни печки. Има ги във всеки голям магазин за техника, макар и да не са популярни особено. На много места по света се използват системи за охлаждане на същия принцип като отоплението с парно, но разбира се водата, която се вкарва в радиаторите, е студена. Алтернативи сигурно има още много и всякакви.
Бих искал да напомня също така на инспекцията по труда, че в България, въпреки сравнително малката територия, има 5 климатични пояса. Летните и трудни за поносяне жеги може напълно да липсват, ако сме на високо в планината, или да продължат от края на май до началото на септември, ако сме в Петрич или Сандански. В София те рядко продължават повече от 2, най-много до 3 седмици, а в някои години напълно липсват.
Във всяко едно демократично общество трябва да има норми за нещата, но ми изглежда доста тоталитарно това да се определят средствата, чрез които да се осъществят нормите. Знам, че в Щатите климатиците са навсякъде и подозирам, че много хора биха ми дали именно САЩ като пример, за да са ми в опозиция. Но защо да се спира еволюцията в охлаждането само до климатика, което изобретение само по себе си тепърва има да се развива? Ясно, е че трябва да работим на прохладно и приятно, но защо точно с климатик? Нима толкова сме оглупели, че да не можем сами да решаваме как да се разхлаждаме?
