"Да превърнем София в Скопие“ е новият слоган на Софийска община. Започва се с паметник на Цар Самуил, който чрез специална технология ще е със светещи очи. Широкоскроените хора не биха се задоволили само с това. Все пак фонтанът пред Президенството от години ни радва с експлозията от светлини, които са върхът във фантазиите на почитателите на кича. Не един шофьор на кола би пищял от радост, ако види цялото това осветление да подчертава творческия му дух връз любимата машина. Ето защо си мисля, че ако сложим лед осветление на паметника на Самуил, бихме спазили новата линия на посредственост, завладяваща София. Освен това бихме могли да развием идеята за светещите очи. Защо не направим лед вампирски зъби за Вси Светии. Или още по-добре, можем да сложим сензор за движение, който да пуска музика според сезона на преминаващите граждани. А именно нещо възрожденско около 3-ти март, „Гаудиамус игитур“ около 8-ми декември, а по Коледа с червени светлини и кокетна шапчица ще подвиква весело на минувачите "Хоооу, хоу, хооу!".
И поради всичко по-горе изобщо не е изненада, че искат да превърнат Борисовата градина в космодрум, парад на разбитите плочки и плашещите катерушки за деца, защото, извинете, но знаем се. Ще куца изпълнението, ще има запълване на дупки, ще има полет на фантазията и болните амбиции.
За да се радват столичани на Гигантската Дискотопка, която всички видяхме в едно от предложенията , отлична идея според плановете на СО е да се унищожи част от парка, най-вече конюшните. Естествено! Защо да се придържаме към наследството си, а именно парк с внушителна история, парк с много дървета, огромна популация птици и още, и още. Защо вместо да го реставрираме, да се погрижим за растенията и животните там, да вдъхнем нов живот на наличните алеи и съоръжения не вземем да разрушим и да дадем поле за реализация на няколко посредствени проекта?
Историята с конюшните е доста интересна сама по себе си. На територията на парка има конюшни още от XIX век. В момента там живеят 7 коне на общината и 1 частен. Условията, в които живеят са доста над средните за страната. Разполагат с 2 конюшни, има съоръжения за разходка на открито. А за работещите и спортуващите там има бани, съблекални, тоалетни и прочие. Конюшните са неизменна част от парка, посещаемостта им е завидна, а имат и огромен потенциал. Те могат да се превърнат на фона на прекрасната база, с която разполагат в център за хипотерапия. Терапия, разработена в другите държави от десетилетия, която помага на деца с увреждания. Световният опит е категоричен по въпроса – контактът с животните, както и обучен персонал и педагози имат изключителен ефект върху деца с двигателни и/или ментални затруднения, както и деца с аутизъм. За целта са ни нужни няколко неща. Парк, в който да се случва терапията, който за радост имаме. Спокойни, уравновесени животни, които за радост имаме. Конюшните и сега се посещават от деца със затруднения.
Общината е далеч по-добре да инвестира в обучението на педагози и персонал, отколкото в превръщането на парка в пълен кич и посредствени съоръжения, нямащи нищо общо с облика на парка. Социалният аспект на конюшните ще е изумителен и тези деца най-сетне ще бъдат обгрижени с мисъл, любов и най-вече – ефективно. И изобщо защо грандоманските проекти избутват с такава сила социалните такива? Не се ли превръщаме в онзи феномен, собственика на телефон за 1500 лв, в който има карта за предплатени услуги? На фона на лъскавата топка, космодрумите и съоръжения, които бързо ще заприличат на клоака, отново оставихме онази част от обществото ни, която има най-голяма нужда от нас. Харчим милиони за проекти със съмнителна естетика и ефективност, прикривайки удобно факта, че има там... едни хора....една история... един парк....
