В една от предните статии бях написал за изненадващата и за мен статистика на броя на милионерите в света. Оказа се, че в Сингапур ВСЯКО ШЕСТО СЕМЕЙСТВО притежава повече от един милион долара!!! При това става въпрос за средства за инвестиране, които да носят доход, а не за жилището, тъщата и хлебарките (споменавам специално за тъщата защото много зетьове оценят тъщите на повече, отколкото някакъв си милион долара).
Всяко шесто семейство – ако го превърнем в български пример това означава, че във всеки вход на всяка панелна хлебарница (развъдник на хлебарки, а не на хляб) има приблизително по едно семейство милионери на етаж. Независимо дали в софийските Надежда и Овча Купел, варненския Владислав Варненчик или бургаския Меден Рудник. Не знам при вас как е, но на мен ми е трудно да го възприема...
Това е извънредно забележително постижение, като се има предвид, че разположената на 63 острова 5 милионна град-държава съществува само от 1965 година и няма абсолютно никакви собствени ресурси – дори и питейната вода се внася по тръбопровод от Малайзия!
Добавете към това, че почти 80% от населението на Сингапур са китайци, съвсем малко индуси и около 15% малайзийци, и че Китай десетилетия наред е въртял интриги, опитвайки се да прилапа лакомото парче земя. Малайзия също не е страдала от липса на апетит и дори в продължение на две години (1963 – 1965) Сингапур е бил част от нея.
Как е постигнато всичко това? Колкото и да е странно, отговорът се дава в много от медиите, въпреки, че те искат да постигнат точно обратния резултат.
Помните ли какво вече написах за повечето от европейските и американските медии? Че са станали по левичарски до крайност? Ето какво те пишат за Сингапур...
„Няма демокрация, авторитарно, диктаторско управление, няма свобода...”
Странно обаче защо при такава диктатура всеки жител може да го напусне по всяко време, да отиде да работи и да учи където поиска по света и да заживее където му хрумне. Още по странно е, че повечето млади сингапурци завършват образованието си в елитни учебни заведения зад граница и се връщат да работят именно в родината си. И най-странното е, че всяка година средно 35,000 елитни специалисти от Европа и Северна Америка подават молби за постоянно сингапурско местожителство. Кой знае защо не си спомням много американци да са се затичали към демократична България...
Като прочетете какво пишат медиите по-нанатък и се отърсите от социалистическите им глупости, ще разберете, че благоденствието на Сингапур се дължи на визията и делата на един човек – Лий Куан Ю. Училият икономика и завършил право в Кебридж Лий е изградил процъфтяващата държава, опирайки се на два простички принципа:
Който работи, ще живее добре, ще има добро жилище и добра пенсия.
Който учи много и работи много ще стане богат, ще има богато жилище и ще бъде богат пенсионер.
И тъй като там липсва нагласата и прослойката на търтеите („Аз съм негър, следователно ти си длъжен да ме храниш цял живот”) то всяка уважаваща себе си международна компания е открила заводи и клонове в Сингапур. Резултатът – в разгара на кризата безработицата възлиза на нищожните 2,1%. Само за сравнение – официалната беаработица в САЩ е 8,2%, а ако се изчисли по методиката, която се използва в Сингапур, ще отиде до към 15-16%. За България не ми се и мисли...
В политиката, икономиката и социалният живот на градът-държава има някои особености, но подробното им разясняване ще изисква още много писане. Заслуга на Лий Куан Ю е и, че е създал система, която е позволила на различните етнически групи да запазят идентичността си и да съществуват заедно без сериозни етнически конфликти.
На централно място в Сингапур се издига статуята на основателя на града Сър Стамфорд Рафлз. Сигурен съм, че когато 88 годишния Лий Куан Ю завърши жизнения си път, в близост до монумента на Сър Рафлс благодарните сингапурци ще намерят място и за неговата статуя.
