Често се коментира, че ситуацията в България отговаря на значението на ироничния израз бананова република, с което аз не съм съгласен, поне не изцяло. Страната ни все пак върви напред, макар и твърде по-бавно, отколкото би ни се искало на всички. Но откакто се помня, успоредно с реалната Република България, потънала в корупция и oще безброй зловредни задкулисни практики, някак паралелно съществуват поне още две Българии.
Едната от тях е моята България. В нея хората са чудесни и изпълнени с безброй добродетели – сърдечност, хуманност, услужливост, достойнство, честност, чувство за хумор, активност... Иначе казано - истински човеци. Точно заради тези хора, сред които се открояват и много талантливи и предприемчиви личности, обожавам страната си. Не заради планините, морето, синьото небе и всичките други природни дадености, които са прекрасни, разбира се, и е хубаво, че ги има. А заради хората.
Другата паралелна България е захарната република. В нея хората предпочитат да чукат на дърво, да леят куршуми и да се подозират взаимно в магьосничество.
Тя е там, където на науката се гледа с недоверие, а лековерните конспиративни теории, митовете и суеверията прилвичат огромен обществен интерес;
където традиционно врачките-шарлатанки са по-уважавани от лекарите, а рецептите на баба Ванга често се считат за далеч по-драгоценни от предписанията на което и да било медицинско лице;
където не конкуренцията, а завистта и страхът, че може да те уручасат е основната движеща сила.
Захарна република България е там, където пътищата се посипват със захар, вместо да се намери начин да се решат веднъж завинаги свързаните с пътната инфраструктура проблеми. (И вместо хората просто да спрат да бързат като обезумели, когато се качват в колите си, налагайки си търпение).
Тя е там, където на образованите хора се гледа с недоверие, а на неграмотните тарикати с респект;
където за родителите е много по-важно какво ще кажат бабите на пейката пред блока за техните деца, отколкото това, което ще кажат учителите за тях;
където цената на анцуга и колата все още са по-важни от адекватността, а клетвите и псувните се изричат десетки пъти по-често, отколкото думите за вярност и любов.
Захарната република е там, където миналото е по-значимо от настоящето и бъдещето;
където неписмени пишат историята, а писмените ги обявяват за родоотстъпници;
където хората губят човешкия си облик, когато някой се осмели да им подскаже, че прадедите им може би не са били роби, както им е било втълпявано в продължение на десетилетия;
където робството се счита за повод за гордост;
където наричат истината „кал“, а лъжата „истина“.
Захарната република е там, където винаги накрая добрите излизат лоши, а лошите излизат добри;
където добротата се изчерпва с един благотворителен SMS по Коледа;
където хората забелязват проблемите на здравната и социалната система, но само когато им се налага лично да се сблъскат с тях.
Захарната република е там, където нищо не е наред, но всичко си е в реда на нещата;
където явните неща са тайни, а тайните са явни;
където посредствени фрази от лековерни лица минават за велики житейски мъдрости;
където времето никога няма угодия, а глупостта е безконечна.
