Младостта е най-прекрасната възраст. Но доколкото разбирам от повсеместното възмущение, което и тази година настъпи покрай абитуриентските балове, младежите и девойките трябва да си стоят вкъщи по халат, да гледат телевизия „Алфа“ или да четат рецептите на баба Ванга, следвайки стриктно примера на критикуващите ги „зрели“ хора.
Няма нищо по-естествено от това едни съвсем млади и свежи хора да кипят от енергия, да търсят забавления и да са радостни и шумни, когато приключват един етап от живота си и започват друг, обикновено изпълнени с оптимизъм за бъдещето си.
Печели ли някой от това, че всяка година някои хора доволно потриват румените си ръчички, таейки надежда, че ще имат достойно основание да определят младите като издънки, генерализирайки ги под един знаменател заради изцепките на част от тях? Определено не. Идва ми да бръкна в контакта всеки път, когато чета колко били невъзпитани и разпуснати младите, колко били неграмотни и кичозно облечени, колко е належащо връщането на задължителната казарма за момчетата, предвид тяхната „нестегнатост“, и тъй нататък.
На мен пък абитуриентите не ми пречат ни най-малко. Да, напълно излишно е изхвърлянето с хиляди левове за завършването на средното образование, но това е въпрос на тяхната лична преценка и възможност. Дали абитуриентският им празник ще бъде пищен или скромен по отношение на предварително определения за него бюджет, това си зависи от тях самите и най-вече от семействата им. За разлика от посещението на премиера и на министри от правителството на концерта на Цеца Величкович в Разград преди дни, което забавление им го платихме всички ние, понеже пътуването до там беше осъществено с военен хеликоптер, абитуриентите и техните родители плащат своите пиршества сами. Определено не мисля, че младите хора са проблемът на тази страна.
Готов съм да се обзаложа, че около 24 май, когато по традиция е пикът на абитуриентските балове, нашият премиер-слънце обичайно за него ще повтаря в какъв икономически и социален възход се намира България, благодарение, разбира се, на неговото управление, а колко безотговорни и мързеливи са младите хора. Същите тези млади хора, които всеки ден прекарват по 12-часови смени на крак в магазините в моловете, а през почивните си дни, доколкото имат такива, прекарват на лекции. И неговите (на премиера) почитатели и почитателки, които вярват на думите му, както и приближените му „бизнесмени“, умело ще му пригласят в близките дни, обвинявайки младите за провала на обществото във всяко едно отношение – за демографската криза, за безработицата, както и изобщо за неуспеха на втория български капитализъм.
Може би защото наближават заветните балове, много започна да се спекулира с изнесените на форума на УНИЦЕФ данни, че близо 1/5 от младите в България нито учат, нито работят – нещо, което се знаеше и преди това. И за което вина имат всичките политици и мутри, претендиращи да бъдат бизнесмени, постарали се да наложат латиноамериканския модел в България. Модел, който се нуждае предимно от нискоквалифициран обслужващ персонал, който да се задоволява да работи за малко пари. Уви, този модел си се самовъзпроизвежда и никой във властта и в бизнеса няма полза и желание да го промени.
Много деца и млади хора, особено тези в по-малките населени места и в електоралните гета, живеят много окаян живот, защото късметът им е бил да се родят в непоходящо семейство. Вместо да хейтим младите, които имат възможност да прекарат абитуриентския си бал по начин, който на тях им харесва, добре би било да насочим вниманието си към едни други млади, които почти винаги нямат възможност да завършат средното си образование, та камо ли да отидат на бал. Те, за разлика от другите, нямат възможност да уредят своя живот.
Колкото и да мърморим, факт е, че младите хора, които са израстнали в крайна бедност и безперспективност, нямат образование и занаят, със сигурност не са си виновни сами за своето нелеко положение, колкото и да им е изгодно на някои хора да мислим точно така.
