Повечето ни сънародници, за жалост, все още не осъзнават, че ЕС не е някъде далеч от нас, a е точно толкова тук, колкото е и в Брюксел; че нашите политици също са представители Брюксел. Това вероятно се дължи на факта, че значителна част от обществото ни има само бегла представа за това какви са функциите на институциите на ЕС, например Европейската комисия и Европейския парламент. Малко са и тези, които си дават сметка, че Съдът на Европейския съюз и Международният съд по правата на човека са две отделни институции, при това на две различни международни общности (доколкото ЕС може да бъде определен като международна общност изобщо). Затова реших, колкото е възможно по-накратко, да разясня някои важни факти, с които би трябвало да бъде запознат всеки един европейски гражданин.
Европейският парламент (ЕП) е основната законодателна институция на ЕС, съвместно със Съвета на Европейския съюз. Депутатите в ЕП са 751 на брой (заедно с председателя). Броят на евродепутатите се определя спрямо населението на всяка държава и се групират по политически принцип, не по национален. Това означава, че ако Бареков е избран за европейски народен представител, неговите избиратели няма да го изпратят в групата на България, защото такава няма, а в групата на европейските консерватори. ЕП контролира Европейската комисия, приема бюджета заедно със Съвета на ЕС, оказва надзор върху бюджета, извършва демократичен надзор и т.н.
Съветът на Европейският съюз е другата основна законодателна институция. Той няма постоянни членове. На всяко заседание на Съвета на ЕС, всяка отделна държава изпраща министъра от съответната област. Ако става въпрос за култура, ще бъде изпратен Вежди Рашидов. Ако става въпрос за здравеопазване, ще бъде изпратен Москов. Ако темата е икономическа, тогава ще отиде Лукарски. Колкото по-голямо е населението на страната, толкова повече гласове ще има министърът. Съветът на ЕС няма постоянен председател, освен в областта на външните работи. Във всички останали области (здравеопазване, култура, образование, спорт и т.н.) председателят се определя на ротационен принцип, като на всеки 6 месеца то се поема от друга страна. България ще поеме председателството на Съвета на ЕС за 6 месеца през 2018 г. Това означава, че трябва да сме особено внимателно как ще гласуваме в близките години, за да не се изложим.
Друга институция на ЕС, която не трябва да се бърка със Съвета на ЕС, е Европейският съвет. В него се включват всичките държавни и правителствени ръководители (в България това са президентът и премиера). Когато Бойко Борисов пътува за Брюксел, в повечето случаи той посещава европейската столица, за да участва в среща на Европейския съвет, където присъстват още Меркел, Оланд, Орбан и държавни и правителствени глави. Те се срещат 2 пъти на всеки 6 месеца, за да определят заедно основните политически насоки и приоритетите на ЕС. Европейският съвет няма правомощия да приема закони (това е работа на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз).
Европейската комисия е четвъртата основна институция на ЕС. Тя на практика представлява почти същото като Министерския съвет в България. Занимава се с ежедневната дейност по изпълнение на политиките и изразходването на средствата. Европейската комисия предлага нови европейски закони, които трябва да бъдат гласувани в Европейския парламент. В ЕК има 28 комисари (аналогични на българските министри), които се избират по един от всяка членуваща в ЕС страна. Те се избират за 5-годишен мандат, като всеки комисар отговаря за конкретна област.
Съдът на ЕС е много важна институция, която не бива да се бърка със Съда по правата на човека в Страсбург (защото вторият не е съд на ЕС, а на СЕ). Съдът на ЕС решава правни спорове между членките и институциите на ЕС. Отделни лица също могат да го сезират, ако са им нарушени правата. Назначава се по един съдия от всяка страна-членка. Мандатността в него е с продължение от 6 години.
ЕС има и свой омбудсман. Правомощията на европейския омбудсман се свеждат само до институциите на ниво Европейски съюз. Той не може да бъде сезиран, когато правата на гражданите на ЕС са нарушени на национално ниво, тоест в националните институции. Това означава, че ако имаме проблем с българска институция, например НОИ или НАП, трябва да се обърнем към българския омбудсман, за да ни бъде оказана помощ.
Европейският съюз има още:
- Сметна палата, която гарантира, че данъкоплатците в ЕС получават максималното по отношение на парите им;
- Европейска централна банка, която управлява еврото;
- Комитет на регионите, който представлява местните и регионалните власти в ЕС;
- Европейска инвестиционна банка, която подпомага проектите в страните-членки;
- Европейски инвестиционен фонд, който осигурява рисков капитал за малките и средни предприятия.
