Съгласно Закона за закрила на детето, разкриването на данни за дете, жертва на насилие, както и подробностите около извършеното с него престъпление, не може да става без съгласието на неговите родители или на законните му настойници. Силно се съмнявам, че такова съгласие е било потърсено от медиите, които публикуваха отвратителните кадри на насилие върху бебе в софийска болница, извършено от акушерка. А съгласно Етичния кодекс на медиите, те трябва да се въздържат от придаване на излишна сензационност при отразяването на престъпления. Наличието на голям обществен интерес не намалява вината на медиите, които са длъжни да уважават жертвата на провинението, нейните близки, както и близките на самия извършител на престъплението, уверявайки се, че няма да засилят мъката им.
След като вече уточних вината на медиите по отношение на конкретния случай, сега е редно да попитам нещо друго. Кой и срещу какво е изнесъл този запис от болницата, за да достигне той до медиите? Кому е нужно цяла България да види гнусните кадри на насилие над новородено дете, под иначе благовидния претекст „да заклеймим чудовището и да го замеряме с камъни на мегдана“? Възможно ли е това видео да е предоставено, за да си измият някои хора ръцете с оправданието „тя е виновната, тя е лудата, мразете я нея, ние сме невинните“? Нищо не твърдя, просто питам.
Ръководството на болницата, в която се е случил инцидентът, твърди, че тя е сезирала компетентните органи. Но сигналът е подаден от друго лечебно заведение, в което впоследствие е прието бебето с тежка черепно-мозъчна травма, твърди Прокуратурата пред „Дневник“.
Стана ясно, че акушерката е била на нощно дежурство в момента на извършеното от нея престъпление, след като преди това е била на дневна смяна. Тоест, тя е карала втора 12-часова смяна – нещо, което е недопустимо според трудовото законодателство. Мисля, че този факт говори достатъчно дори и сам по себе си, дори и самата тя да е предпочитала да работи спрямо този график. А това си има и име. Нарича се експлоатация.
Поне за мен е чудовищно и това, че много хора, които са гледали тези кадри, ги споделят в социалните мрежи, описвайки какво искат да ѝ се случи на насилницата. И същите тези хора, които споделят това видео, обясняват какъв „изрод“ е провинилата се акушерка, анатемосват я, умуват какви мъчителни наказания заслужавала тя... Нима нечие чудовищно деяние оправдава желанието за друго чудовищно деяние? Що за абсурдна обществена реакция?
Подобни случаи винаги предизвикват масови истерии в нашето общество, като че ли така се помага на някого. Преди години в медиите се разпространи информацията, че учителка е влязла пияна в час – нещо, което далеч не беше прецедент. Тогава обществото реагира по абсолютно същия начин – вместо да помисли защо се случва това и колко често се случва изобщо, то просто я заклейми като маргинален тип. Мислите ли, че към днешна дата учители не влизат подпийнали в учебните часове? Нима проблемът е решен? Демонизирането на провинилата се акушерка е напълно излишно, щом тя вече е арестувана, повдигнато ѝ е обвинение за опит за убийство на малолетен по особено жесток начин и е ясно, че ще бъде строго осъдена.
Вместо да се чудим как да я линчуваме, сега би трябва да умуваме върху това какъв е проблемът в системата, накарал тази жена да изпуши. Ако ли не, тогава системата ще продължи да си функционира по старому и този случай няма да е единственият. Впрочем, поне аз силно се съмнявам, че той е прецедент за България. Колко ли от родителите са били наистина напълно спокойни за новородените си преди този инцидент, без значение точно в коя родна болница са решили те да бъдат родени?
Дори и спокойни хора, които нямат трайни душевни проблеми, могат да бъдат агресивни в даден момент, ако са поставени в потискащи условия и са подложени на голям стрес. Разбира се, нищо не може да оправдае насилие над новородено. Състояния като „амок“ и „синдром на прегряването“ се проявяват най-често при обгрижващите професии, при които има постоянен емоционален контакт с други хора и техните проблеми - здравните служители, психолози и психиатри, учители и т.н.
Всеки човек, без значение дали акушер или продавач в плод-зеленчук, дали е млад или стар, дали е добър или лош, се уморява и има нужда от почивка. Когато има някакъв психически проблем, той може да направи много отвратителни неща. И е много по-вероятно да ги извърши, когато е преуморен.
Знае се, че акушерката е карала втора смяна (както стана ясно и по-горе), което е в противоречие с трудовите норми. „То плачеше повече от другите деца в стаята. Това ме побърка и не издържах“ - това са единствените думи, които тя е изрекла пред полицията, според „24 часа“. Освен това се твърди, че тя е била сама на нощното дежурство. А е редно такива дежурства, при които вниманието на сестрата е ангажирано непрекъснато, напрежението е много, а отговорността е голяма, да се водят поне от двама души, тъй като винаги може да се случи нещо с единия. Дали е имало втори дежурен по време на побоя? И ако не, тогава защо?
Освен всичко останало, редно би било покрай този случай да се повдигне и въпросът защо новородените бебета в много болници в България все още се държат отделно от майките им, както е било считано за нормално по времето на тоталитарния режим преди 25 години. А непосредствено след раждането му, когато малкият човек изпитва стрес от непознатия за него свят, има нужда най-вече да бъде близо до майка си.
