Наскоро една новина от Университета Уошингтън в Сиатъл обиколи света и предизвика оживена дискусия между най-различни групи от хора. Новината бе, че филмът от Гатака от 1997 година с Ума Търман може скоро да стане реалност.
Няколко думи за тези, които не са го гледали или не го помнят. Бъдещето в Гатака принадлежи на перфектния човек, заченат с изкуствени методи. Всички родени по „нормалния” начин, са носители на различни генетични недостатъци и са втора ръка хора, обречени цял живот да се занимават само с черен физически труд.
Новината, предизвикала дискусията е, че с възможно чрез кръвна проба от майката и слюнка от бащата да се правят тестове за най-разнообразни генетични дефекти на зародиша. В момента подобни тестове се извършват чрез вземане на проба със сонда и са потенциално опасни както за бебето, така и за майката. Освен това сега извършваните тестове са ограничени само до някои много сериозни заболявания като синдрома на Даун, циститна фиброза, Хънтингтън и мускулна дистрофия. Новият начин на изследване е не само безопасен и за детето, и за родителите, но и учените смятат, че чрез него може да идентифицират до 3500 различни генетични дефекти, включително така наречените „de novo” генетични изменения. Най-точно латинското съчетание „de novo” би следвало да се се преведе като „нововъзникнал” и в случая се касае изменения, които липсват при родителите и се появяват само при детето.
Дискусиите възникнаха спонтанно между хора с най-разнообразни възгледи, включително от рода „Всички болести идват от нередовното пиене, дайте ни пари за повече алкохол”... Е, тук си признавам че послъгах – всъщност не беше „нередовното пиене”, а „ненатуралната храна”. Разбира се, привържениците на натуралното хранене много умно пропускаха да споменат, че ако всички се втурнем да се храним само с боровинки и диви зайци, то до една година стотици милиони хора ще измрат от глад, а повечето от останалите ще загинат когато на Земята избухне третата световна война. Но какви ли глупости не приказва човек, за да докопа някой и друг долар.
Сега край на лиричното отклонение и обратно на генетичните тестове. Основната тема на обсъждане бе, разбира се, етика и аборти. И честно казано, имаше такива примери, за които истински се надявам да останат само на теория. Например – изследванията показват, че детето е болно от неизличима болест и ще живее не повече от 30 години или ще се превърне в жив труп. Имат ли право родителите да го лишат дори и от тези 30 години живот? И дали повечето родители не биха предпочели въпреки всичко да родят подoбно бебе с надеждата, че до 30 години медицината ще открие лечение? Или друг много сериозен въпрос – кой ще решава дали „de novo” измененията са вредни или полезни? И какви ще са критериите? Дали няма да се роди гениален музикант или учен, пък дори и с някакви генетични изменения, вместо абсолютно здрав левент, който трудно може да прочете два реда?
Разбира се, изледванията на учените от Сиатъл са още в начален стадий и едва ли ще започнат да се прилагат в близките няколко години. Но ако използвам метафора от древногръцката митология – когато отвориш един път кутията на Пандора вече няма връщане назад. Рано или късно тези етични проблеми ще станат съвсем реални и хората по някакъв начин ще трябва да намерят приемливо решение за тях.
