Посредствено, нехуманно и опасно е повдигането на въпроса "за" и "против" смъртното наказание след всяко убийство, което шокира страната. Особено нелепо е, че този въпрос не се задава само от слабо информирани граждани, а дори и от трибуните на националните медии.
Посредствено е, защото Хартата на основните права в Европейския съюз изрично забранява прилагането на смъртно наказание в страните от Съюза. Единствено този факт е достатъчен, за да се разбере, че повдигането на тази тема е поредното безсмислено бръщолевене, което само измества вниманието на хората от причините за значимите за обществото проблеми.
Нещо повече - превантивният характер на смъртното наказание просто не е доказан. Тъкмо в тези щати на САЩ, в които все още се издават смъртни присъди, убийствата на 100 000 души са най-много.
В Ню Хампшър, където само 1.1 на 100 000 души биват убити*, няма смъртно наказание. Това е щатът с най-малко убийства на глава от населението в САЩ. А в Луизиана, щатът с най-много убийства на глава от населението, където 10.8 на 100 000* души биват убити, все още има смъртно наказание.
Какво по-ясно от това доказателство, че превантивният характер на смъртните присъди не е ефективен, а основният проблем за престъпността, както винаги, се таи в социалната изолация?
Нехуманно е не само защото противоречи на човешките права. Много погрешно е разбирането, че съдебните присъди се издават, за да бъде накаран провинилият се да страда.
Да, законът има превантивен характер. Но целта на наказанията, които се налагат на извършилите каквото и да било престъпление хора, е те да осъзнаят грешките си, да се разкаят и да преосмислят поведението си. Как би станало това, ако един човек бъде убит? И чия би била отговорността, ако се окаже, че виновникът за някое престъпление е друг и отнеслият смъртното наказание е бил невинен? На съда или на несправедливо разяреното общество?
Опасността произлиза от това, че идеята за смъртното наказание е призрак от миналото, и то от едни тъмни и не особено отдавнашни времена, в които човешкият живот не е имал никаква стойност.
Десетки хиляди са били осъдените на смърт от т.нар. „Народен съд“, на който само името му е било народно. Именно заради наложилата се по този начин власт преди 70 години, българите днес не живеем по начина, по който би ни се искало. И как би могло, след като е бил избит почти целият ни интелектуален елит? В историята на страната ни има поне още няколко такива случая преди 1944 г. Нима искате в един момент всичко това да се повтори?
Българите днес имаме щастието да живеем в значително по-добрата част от света, макар и често да подценяваме този безспорен факт. Тук е Европейският съюз, където смъртно наказание няма и дай, Боже, никога да няма. А ако на някой все пак това не му харесва – пълно е с държави по света, където крумовите закони са си абсолютна норма. Никой не спира желаещите да отидат в тези общества и да живеят там спрямо техните средновековни разбирания за сигурност и спокойствие. Но поне аз не бих им го препоръчал.
* Посочените данни са от статистиката на ФБР за 2012 г.
