Затвор до 10 години за всеки, който влезе или излезе през границата на България, за да върши терористични актове, предвиждат промените в Наказателния кодекс (НК). Текстът е в съзвучие с резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН, която призова държавите да синхронизират законодателството си заради големия брой граждани на европейски държави, отиващи да се бият на страната на групировката "Ислямска държава". Целта е ограничаване свободното придвижване на хора, пътуващи с цел участие в терористични групировки, както и обучението им. За това съобщават от правосъдното министерство, цитирани от вестник „СЕГА“. Според новите текстове наказания се предвиждат и за всеки, който организира обучение за терористи, както и за съгласилите се да участват в него. Изключение се прави само ако участник в подобно обучение съобщи на властите. Чужденците, които на българска територия се подготвят за подобни престъпления, също са заплашени от 8 до 10 г. затвор. Днес (11 март) министерството на правосъдието се отказа от спорните текстове, но считам, че е нужно да бъде обърнато внимание поради спорния им характер и изобщо съществуването на идеята някоя медия да бъде разследвана заради публикации срещу партии и политици.
Като цяло антитерористични мерки, подплатени от закона (а не само от оръжието), са нужни предвид ситуацията и те се прилагат на много места по света, заради опасността, която носят чуждестранните бойци, отиващи да се сражават в Сирия и Ирак за една или друга група и армия. Лошото е, че покрай тези антитерористични мерки, често правителствата прокарват промени с репресивен характер, които засягат собствените им граждани, нямащи нищо общо с терористични мрежи. Тези мерки засягат свободата на словото, свободата на протестиране, свободата на изразяване. Често антитерористичните и репресивните действия пристигат в един общ пакет и служат за целите на политическите сили в страната.
Така например, в текстовете, от които Министерството на правосъдието се отказа, е предложено в Наказателния кодекс да се запише като престъпление проповядването или подбуждането чрез медиите към дискриминация, насилие или омраза, основани на политическа принадлежност. Предвиденото наказание е затвор до четири години и глоба от 5 до 10 хил. лв. Проектът е качен за обществено обсъждане на 10 март на сайта на министерството: http://www.justice.government.bg/117/7316/ .
Според министерството този законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс си поставя за цел да ограничи потенциална заплаха, като за целта (цитирано от документа на правосъдното министерство):
- ограничи свободното движение на лица, пътуващи с цел подготовка, планиране или участие в терористични актове;
- ограничи свободното движение на лица, пътуващи с цел предоставянето или получаването на терористично обучение;
- гарантира, че всяко лице, което участва в финансирането, планирането или подготовка на терористични актове или в подкрепа на терористични актове следва да бъда подведено под наказателна отговорност;
- ограничи възможността терористичните групи да създадат сигурно убежище.
Чл. 162 ал. 1 гласи:
"Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание".
Министерството на правосъдието искаше да се добави "или политическа принадлежност". Така ще се даде възможност на прокуратурата да разследва всеки, който критикува политически субекти, както и медиите, в които се случва това. И, струва ми се, че ако за език на омразата няма все още осъдени, то при новите допълнения положението няма да е същото. Прекалено изгодни са промените за всички политически формации, за да не бъдат използвани измененията.
От министерството припомниха, че конституцията забранява дискриминацията, основана на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Там обаче не пише, че трябва да се влиза в затвора за публикации в медиите.
Изменението се промъква покрай т. нар. антитерористично законодателство, чиято цел е да се въведат наказания за обучение в тероризъм и преминаващи през България привърженици на радикални групировки. Но подобни промени създават множество въпроси, сред които: гарантира се ли така по някакъв начин, че ще има ограничаване на движението на бойци, отиващи в Сирия? Ще засегнат ли тези промени личните свободи на българските граждани, които нямат връзка с терористични организации? Ще бъдат ли гарантирани правата на чужденците на българска територия? Няма ли включването на „политическа принадлежност“ да удари свободата на словото и медиите? Не е ли този проект опит за прокарване на репресия под шапката на антитерористичните мерки? Как би реагирала Европа ако бъдат гласувани промените? И още, и още… Антитерористичните закони позволиха на Великобритания да разследва и притиска хора в мюсюлманската общност без да има разследване, същите закони позволиха съществуването на Патриотичния акт в САЩ, чиито последици знаем какви са, антитерористичните закони дадоха шанс на Китай да репресира неудобните. Същите закони станаха причина канадското правителство да бъде критикувано за нарушаване на човешки права – същото беше положението и с Австралия, където неяснотите в законодателството станаха причина за политически скандали. Именно заради тези случаи подобно законодателство е нож с две остриета и всеки текст трябва да бъде внимателно проучван и разглеждан.
Само преди по-малко от месец, на 24 февруари, отново в съзвучие с апела на ООН за промяна на законодателството, египетският президент Сиси одобри нов закон за борба с тероризма, който звучи повече като инструмент за разправа с инакомислещите в страната, отколкото като действителна борба с тероризма. Текстът на закона е толкова широк, че позволява хора да бъдат осъдени за тероризъм, дори да нямат общо с подобна дейност. Законът определя като терористични образувания, групи или организации, които:
„по някакъв начин, вътре или извън страната, се стремят да блокират закони или да предотвратят функционирането на държавните институции, ограничаването на личните свободи на гражданите и права, предоставяни от конституцията, да нарушат националния или социалния мир.“
Разбрахте ли нещо конкретно от цитирания текст? Не, нали?
Реално погледнато, подобни закони са подигравка с усилията в борбата срещу тероризма и противоречат на реалните цели. Покрай антиреростичните мерки биват прокарвани тихомълком текстове с репресивно значение и възможност за противоречиво тълкуване.
Остава проблемът и с това какво според законодателството означава „терорист“ и „ислямски фундаменталист“. Как правото у нас определя кой може да е обект на разследване, как ще бъде доказвана принадлежността на дадено лице или организация към терористична мрежа и какви ще бъдат гаранциите за гражданите, че няма да бъдат ограничени правата им. Нужно е много по-голямо обяснение относно мотивите за промените в Наказателния кодекс – много повече от петте страници Word формат, публикувани на страницата на Министерството на правосъдието. И още един въпрос – това, че имаше реакция от юристи срещу текстовете и в последствие министерството се отказа от тях, означава ли, че тези точки ще бъдат преразгледани и няма да има опит за тяхното прокарване? Да припомним, че това беше вторият път, когато подобни изменения на Наказателния кодекс бяха предложени като проект – първият път беше през 2010 година, отново при управлението на ГЕРБ, но тогава също имаше силна реакция от правозащитници и юристи.
