Задлъжняването ни с 8 милиарда евро е най-зле аргументираното решение, взето до този момент от 43-ото Народно събрание. И тук изобщо не коментирам дали то е правилно, или пък е погрешно.
Колко ли са хората, освен икономистите и финансистите, които наистина разбраха защо този заем ни е нужен? Ако е просто демагогия на опозицията това, че дългът от 16 милиарда е заробващ, а управляващите допускат тази демагогия да е по-ясно изразена, отколкото е тяхната евентуална разумна аргументация, то тогава няма за какво да се сърдят на народа, че губи доверието си към тях.
Някой от народните ни представители опита ли се да ни разясни за какво иде реч покрай тегленето на този заем? Не... Вместо това, абсурдните идеи и словесните престрелки между депутатите от различните парламентарни групи взеха превес по време на дебатите за дълга през последните дни. И така за пореден път избраниците ни доказаха, че за тях народът е най-незначителният елемент от играта им на власт.
В опит да бъде иронична, Мая Манолова от БСП предложи да се изтегли още по-голям заем, за да бъдат купени мерцедеси на хората, които в момента карат голфове... А пък Волен Сидеров от „Атака“, в типичния си популистки стил и съвсем не на шега, заяви през последните дни, че този дълг се тегли за война с Русия... Да не говорим за откровените простащини, които се размениха в пленарната зала между националисти от двата противникови лагера на „Атака“ и НФСБ, докато се обсъждаше важният въпрос за задлъжняването ни.
Мартин Димитров от РБ пък каза пред вестник „Дневник“: „Това, което наистина увеличава дълга, е бюджетният дефицит, защото той се финансира с дълг поради липсата на големи финансови резерви, в случая фискални. Дефицитът директно се превръща в нов дълг.“
Изричайки тези думи, дали г-н Димитров се замисля колко са хората, които разбират какво означават понятията „дефицит“, „финансов резерв“ или „фискалност“? Надали. И едва ли това го вълнува особено.
Когато политиците обясняват своите решения, би трябвало да излагат позициите си така, че те да са разбираеми не само за специалистите и експертите в съответните области, а дори и за най-невежия им избирател. А после се чудим защо народът вярва безрезервно в посредствения популизъм...
В днешния свят трупането на дългове от държавите се смята за нещо напълно в реда на нещата. Външният дълг на САЩ - единствената свръхсила в съвременния свят, се равнява на 18 трилиона щатски долара, което е с почти 1 трилион повече от брутния вътрешен продукт на страната. А през януари 2015 г. българите изплатихме последната си вноска от заемите, които са били теглени по времето на бай Тошо, но не те са причината да сме най-бедните в ЕС.
На този фон може да се заключи, че едва ли дългът, който беше гласуван и приет от Народното събрание вчера, би довел до някакви сериозни катаклизми. Но държавните заеми определено не са вълшебства, които можем да си ги намажем като мед на филия. Защото в един момент те ще трябва да бъдат върнати. И тогава да му мислят внуците ни.
